Сходяща редица

Граница на числова редица

Граница на дадена числова редица $(a_{n})$ е число $l$ точно тогава, когато за всяко произволно малко положително число $\epsilon >0$ може да се намери такова число N(ε), че всички членове а_n на редицата с номера n > N(ε) да попадат в интервала (l – ε, l + ε), т.е. да е изпълнено |а_n – l| < ε за всички n > N(ε).

$\lim _{n\rightarrow \infty }(a_{n})=l$

По-интуитивно определение е следното: Дадено число $l$ е граница на числовата редица $(a_{n})$, ако всяка околност („всяка околност“ е интервалът $(l-\epsilon ,l+\epsilon )$ за произволно $\epsilon >0$) съдържа всички членове на редицата с изключение на краен брой.

Ако дадена числова редица притежава граница, тогава редицата се нарича сходяща. В противен случай тя е разходяща. Понякога сходяща числова редица с граница нула се нарича нулева или безкрайно малка редица.

Свойства на сходящите редици

• Ако редиците (a_n), (b_n) и (c_n) са сходящи и клонят съответно към a, b, c, то

$\lim _{n\to \infty }(a_{n}+b_{n})=\lim _{n\to \infty }a_{n}+\lim _{n\to \infty }b_{n}.$

$\lim _{n\to \infty }(a_{n}-b_{n})=\lim _{n\to \infty }a_{n}-\lim _{n\to \infty }b_{n}.$

$\lim _{n\to \infty }(a_{n}.b_{n})=\lim _{n\to \infty }a_{n}.\lim _{n\to \infty }b_{n}.$

$\lim _{n\to \infty }{\frac {a_{n}}{b_{n}}}={\frac {\lim _{n\to \infty }a_{n}}{\lim _{n\to \infty }b_{n}}}.$

за b_n ≠ 0 и $\lim _{n\to \infty }b_{n}$ ≠ 0.

$\lim _{n\to \infty }ca_{n}=c\lim _{n\to \infty }a_{n}$ за c = const.

$\lim _{n\to \infty }(c_{1}a_{n}+c_{2}b_{n})=c_{1}\lim _{n\to \infty }a_{n}+c_{2}\lim _{n\to \infty }b_{n}$

при с₁ = const, c₂ = const.

$\lim _{n\to \infty }\log _{b}a_{n}=log_{b}a$ при b > 0, a > 0, b ≠ 1.

$lim_{n\to \infty }{a_{n}}^{p}=a^{p}$ при а > 0 и произволно р.

По-общо определение за сходяща редица

• За редица от точки $\{x_{n}|n\in \mathbb {N} \}\;$ в метрично пространство M с функция-дължина d (например, редица от рационални числа, реални числа, комплексни числа, точки в нормирано пространство, и др.):

Ако $L\in M\;$ казваме, че L е граница на редицата и го означаваме с

$L=\lim _{n\to \infty }x_{n}$

$\Longleftrightarrow \forall \epsilon >0\;,\exists N\in \mathbb {N} :n>N\rightarrow d(x_{n},L)<\epsilon .\;$

т.е.: тогава и само тогава, когато за всяко реално число $\epsilon >0\;$, съществува естествено число N такова, че за всяко $n>N\;$ е изпълнено $d(x_{n},L)<\epsilon .\;$

• Като обобщение на горното за редица от точки $\{x_{n}|n\in \mathbb {N} \}\;$ в топологично пространство T:

Ако $L\in T\;$ казваме, че L е граница на редицата и го означаваме с

$L=\lim _{n\to \infty }x_{n}$

$\Longleftrightarrow \forall U(L)\;\exists N\in \mathbb {N} :\forall n>N\;x_{n}\in U(L)$

т.е.: тогава и само тогава, когато за всяка околност S на L съществува естествено число N такова, че $x_{n}\in S\;$ за всяко $n>N.\;$

Ако една редица има граница, казваме, че е сходяща или че редицата клони към някаква граница. В противен случай редицата е разходяща.

Примери

• Редицата 1, -1, 1, -1, 1, ... е разходяща.
• Редицата 1/2, 1/2 + 1/4, 1/2 + 1/4 + 1/8, 1/2 + 1/4 + 1/8 + 1/16, ... е сходяща и има граница 1. Това е пример за безкраен ред.
• Ако a е реално число с абсолютна стойност |a| < 1, то редицата aⁿ клони към 0. Ако 0 < a ≤ 1, то редицата a^1/n клони към 1.

Още:

$\lim _{n\to \infty }{\frac {1}{n^{p}}}=0$ при p > 0.

$\lim _{n\to \infty }a^{n}=0$ при |a| < 1.

$\lim _{n\to \infty }n^{\frac {1}{n}}=1$.

$\lim _{n\to \infty }a^{\frac {1}{n}}=1$ при a > 0.