Тагма (биология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за термина в биологията. За войсковата единица вижте Тагма.

Еленов рогач с три тагми – (A) глава, (B) гърди, (C) коремче

Та̀гма – функционално и морфологично обособен дял от тялото на членестоногите изграден от няколко сегмента. В примитивните членестоноги, тагмите са слабо обособени или изобщо липсват (например при многоножките). При по-висшите членестоноги, като насекомите, тагмите са ясно изразени, а отделните сегменти са дотолкова видоизменени и така слети, че трудно се различават.

Отделните висши таксони членестоноги имат различен брой тагми, изградени от различен брой сегменти. При насекомите, тагмите са три – глава, гърди и коремче. Аналогични названия на тагмите са давани и за други членестоноги, например главогръд (cephalotorax) и коремче (abdomen) за двете тагми при паяците. Тъй като сегментите на коремчето при насекомите не са хомоложни (съответстващи) на тези при паяците, а и се различават по функция, много автори предпочитат да използват по-специализирани термини като prosoma и opisthosoma за тагмите на паяците. Дори в рамките на клас насекоми има различия. Видовете от подразред Apocrita на ципокрилите са тагмизирани в глава, мезосома и метасома. Мезосомата не е хомоложна на гърдите при другите насекоми, защото съдържа един сегмент повече, който е хомоложен на първия сегмент на коремчето при другите насекоми.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атанасов, Нено и др. Фауна на България, том 22 – Hymenoptera, Formicidae. София, Издателство на БАН, 1992. ISBN 954-430-038-4.