Тайландски поздрав
.jpg)
Тайландският поздрав (на тайски: ไหว้), се състои от лек поклон, с длани, притиснати заедно за молитва. Произхожда от индийския жест Añjali Mudrā, като индийското намасте и бирманската мингалаба. Колкото по-високо се държат ръцете спрямо лицето и колкото по-ниско (събрани) са лактите, толкова по-голямо уважение или почит проявява даващият тайландски поздрав. Тайландският поздрав традиционно се наблюдава при официално влизане в къща. След като посещението приключи, посетителят иска разрешение за напускане и повтаря поздрава, направен при влизане[1] Тайландският поздрав е често срещан и като начин за изразяване на благодарност или за извинение.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Жестът произхожда от будизма и има сходен произход като намасте в индуизма. По същество това е йогическа поза на дланите и се изпълнява с еднаквото срещане на двете длани. Това символизира, че другата страна се третира като равнопоставено човешко същество.[2][3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rajadhon, Phya Anuman. Thai Traditional Salutation. Thai Culture, New Series No. 14. Bangkok, Fine Arts Department, Ministry of Culture, 2015. Посетен на 4 May 2018. Архив на оригинала от 2018-05-27 в Wayback Machine.
- ↑ Traditional Thai Greeting // Архивиран от оригинала на 2020-10-26. Посетен на 2021-04-30.
- ↑ The Wai in Thai Culture: Greeting, Status-Marking and National Identity Functions // Архивиран от оригинала на 2023-02-13. Посетен на 2021-04-30.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thai greeting в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |