Тайнството на юни

Тайнството на юни
	Тайнството на юни
Farlig midsommar
Автор	Туве Янсон
Първо издание	1954 г.
Оригинален език	шведски език
Жанр	детска литература
Преводач	Анелия Петрунова
ISBN	ISBN 978-954-527-437-4

„Тайнството на юни“ (на шведски: „Farlig midsommar“) е четвъртата книга от поредицата за муминтролите на финландската писателка Туве Янсон. За първи път е публикувана през 1954 г.

Сюжет

Потоп залива Муминската долина след като наблизо изригва вулкан. Семейството на Муминтрол и техни приятели (Госпожица Снорк, дъщерята на Мюмлата, Малката Мю, Мисата, Хомсчето) намират убежище в голяма сграда, която минава край потопения им дом, носейки се по водата. Успяват да спасят и вземат със себе си и някои от мебелите. В продължение на няколко дни смятат, че новият им дом е странна изоставена къща, докато не се запознават със старата мишка Ема, която живее там и им обяснява, че сградата всъщност е театър. Муминтролите започват да разбират предназначението на декорите и реквизита, които са открили.

Муминтролите забелязват, че къщата е навлязла в гората и я завързват за една калина. Муминтрол и Госпожица Снорк решават да спят навън, в короната на голямо, красиво дърво. През нощта Ема отвързва къщата и на сутринта Муминтрол и Госпожица Снорк откриват, че тя е отплувала и са останали сами.

Малката Мю пада във водата, отнесена е от течението и по случайност е спасена от приятеля на Муминтрол Снусмумрик, който не се е завръщал в Муминската долина през последната година. Той я взема със себе си и я завежда до парк, където има много забранителни табели. Снусмумрик разкрива на Мю, че не харесва пазача на парка и смята да си разчисти сметките с него и табелите му. Той засява лъскави бели семенца и обяснява, че това е хатифнатско семе и когато се сее през нощта на Мидсомар^[1], от него поникват хатифнати. Електрическите хатифнати прогонват пазача от парка и Снусмумрик изтръгва омразните му забранителни табели. Двадесет и четири изоставени горски деца се присъединяват към него и му се налага да поеме грижата за тях.

Муминтрол и Госпожица Снорк срещат самотна филифьонка – племенница на починалия съпруг на Ема – и ѝ помагат за първи път в живота ѝ да празнува весело Мидсомар. През нощта тримата се разхождат в гората, натъкват се на отскубнатите табели и Филифьонката запалва огън с тях, заради което впоследствие са арестувани от един хемул.

Междувременно Ема помага на Татко Мумин да напише пиеса и семейството решава да я представи на сцена. Птици разпръскват красивите афиши за представлението из околността. Горските деца, които създават все повече грижи на своя „осиновител по неволя“, намират един такъв и убеждават Снусмумрик да ги заведе на театър. Друг афиш е намерен от Хемула, който охранява Муминтрол, Госпожица Снорк и Филифьонката. Тримата арестанти го убеждават да отиде на представлението и той оставя своя братовчедка да ги пази. След като затворниците убеждават малката хемулка в невинността си, тя ги пуска и отиват заедно в театъра. Цялото муминско семейство и техните близки се събират на сцената; макар че се отклонява от сценария, представлението пожънва успех. Хомсчето и Мисата толкова харесват живота в театъра, че решават да останат там.

Последвалите опити на хемулите да арестуват Снусмумрик заради случилото се с табелите завършват благополучно за него и муминското семейство, благодарение на малката братовчедка-хемулка. Междувременно водата е спаднала в Муминската долина и семейството се завръща щастливо в стария си дом.