Татко (Прокълнати сме, Ирина)
| Татко (Прокълнати сме, Ирина) | |
| Татко (Колнати сме, Ирина) | |
| Режисьори | Коле Ангеловски |
|---|---|
| Сценаристи | Коле Ангеловски |
| В ролите | Велимир Живойнович Мето Йовановски Неда Арнерич Ненад Милосавлевич |
| Музика | Томислав Зографски |
| Оператор | Мишо Самоиловски |
| Монтаж | Спасе Тасевски |
| Филмово студио | Филмско студио - Скопие Центар ФРЗ - Белград |
| Жанр | Игрален филм – психологически |
| Премиера | 1973 г. |
| Времетраене | 84 минути |
| Страна |  Северна Македония |
| Език | Македонска литературна норма |
„Татко (Прокълнати сме, Ирина)“ (на македонска литературна норма: „Татко (Колнати сме, Ирина)“) е психологически игрален филм от Република Македония от 1973 година на режисьора Коле Ангеловски по сценарий на Коле Ангеловски.[1]
Главните роли се изпълняват от Велимир Живойнович, Мето Йовановски, Неда Арнерич, Ненад Милосавлевич, а второстепенните от Мите Грозданов, Шишман Ангеловски, Томе Моловски.[1]
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Филмът проследява съдбата на Дамян – единствен син на мелничаря Витанов. Дамян е селско момче, което току-що се е оженило и заминава за армията. Младата му съпруга Ирина остава в къщата заедно със свекъра си. Минава известно време и ежедневието поглъща и двамата младоженци. В дългите вечери младата съпруга Ирина мечтае за завръщането на съпруга си. Постепенно самотата на Ирина я побеждава и между нея и мелничаря Витанов пламва искра. Дамян се завръща от армията, но открива връзката на баща му с жена му. След серия драматични развръзки Дамян е убит, а бащата напуска селото, оставяйки Ирина в самотата ѝ.[1]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- 1973 ФЮИФ, Пула, Златна арена за композитора Томислав Зографски
- 1973 ФЮИФ, Пула, Диплома за тонрежисура и монтаж на Глигор Паковски
- 1973 ФЮИФ, Пула, Наградата „Кокан Раконяц“ за най-поетичен филм на режисьорски дебют[1]
