Теория на екологичните системи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Теорията на екологичните системи определя четири типа на местообитание на системите на средата с влияние в двете посоки вътре и между системите.

Преглед[редактиране | редактиране на кода]

Теорията е развита от Юри(й) Бронфенбренер, смятан за един от водещите световни учени в полето на психологията на развитието.

Четирите системи:

  • Микросистема: Непосредствената среда (семейство, училище, съседи)
  • Мезосистема: Система, обхващаща връзките между непосредствената среда (например дома на детето и училището)
  • Екзосистема: Външна обкръжаваща среда, която само индиректно засяга развитието (например работното място на родителите)
  • Макросистема: Най-широкия културен контекст (Западна срещу Източна култура, национална икономика, политическа култура, субкултура)

По-късно е добавена пета система:

  • Хроносистема: Моделите на събитията от обкръжаващата среда и преходите в процеса на живота.

По-нататъшно четене[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ecological Systems Theory“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​