Теория на счупените прозорци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разбити прозорци на изоставен киносалон. Санкт-Петербург, 2011 г.

Теория на счупените прозорци (на английски: broken windows theory) е теория, разглеждаща малките нарушения на реда не само като индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Тя е формулирана през 1982 година от двама американски социолози[1]. Названието идва от примера, който авторите привеждат: „Ако в една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“

Теория[редактиране | редактиране на кода]

Теорията твърди, че когато обществото пропуска и не обръща внимание на малките нарушения на реда, като изхвърлянето на боклук на места извън предназначените, вандализъм, пиене на публични места и други, провокира други хора към извършване на подобни или по-сериозни нарушения. Психологическият механизъм за това се илюстрира по следния начин: „Ако за другите може, защо не и за мен?“. При това нивото на нарушаване на правилата става все по-ниско и води рано или късно до по-сериозни нарушения.

И обратно, активната работа по предотвратяването на малките нарушения и наказването на нарушителите даже за най-малките нарушения, създава атмосфера за нетърпимост към всички нарушения (нулева търпимост).

Практическо прилагане[редактиране | редактиране на кода]

Теорията намира широко приложение на практика – първоначално в Ню Йорк и след това в много градове на САЩ, Европа, Южна Африка и други. Пръв започва това новият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани, през 1994 година, и новият комисар на полицията Уилям Братън, които обявяват война на такива малки нарушения като графити, просията, пътуването без билети и други. В резултат на това количествата престъпления в града са съкратени значително, гражданите започват да живеят в по-чист и спокоен град.[2].

Експериментална проверка[редактиране | редактиране на кода]

Социолозите в университета Гронинген (Нидерландия) са провели шест експеримента за правилността на теорията.

Eксперимент 1[редактиране | редактиране на кода]

Първият експеримент е проведен на улица, на която има много магазини и където хората паркират велосипедите си при покупки. На стената има поставен голям надпис, забраняващ да се рисува на стените. Първоначално стената е чиста. Експеримантаторите поставили на всеки велосипед рекламна бележка на несъществуващ магазин. Тъй като не е имало кошчета за боклук собствениците имат три варианта – да хвърлят бележката, да да я постави на друг велосипед или да я вземе със себе си. Първите две се считат за нарушение.

От 77 велосипедисти само 25 (33 %) са се държали некултурно. След това експеримента е проведен при същите условия, като стената е нацапана с различни безсмислени рисунки. При това 53 човека от 77 (69 %) са замърсили. По такъв начин нарушаването на забраната да се рисува на стената, води до провокиране на хората да нарушават правилата за замърсяване на улицата.

Експеримент 2[редактиране | редактиране на кода]

Вторият експеримент трябва да покаже дали теорията се отнася само за общовалидни правила или важи и за локални правила. Изследователите преграждат главния вход на паркинг с ограда и оставят широк отвор в нея. Поставят знак „Вход забранен, обиколи на 200 метра“ и надпис „Забранено е да се закрепват велосипеди към оградата“. И отново са изпробвани два варианта: спазен или нарушен ред. В първия случай до оградата има четири велосипеда, които не са закрепени на оградата и втори: със закрепени към оградата велосипеди. Резултатът е: през отвора са преминали 27 % в случая на ненарушение и 82 % в случая на нарушение.

Експеримент 3[редактиране | редактиране на кода]

Третият експеримент е проведен в подземен паркинг на супермаркет, където е поставен добре видим надпис „Моля, върнете взетите от магазина колички“. В ситуацията на спазени правила в паркинга няма колички, а в случая с нарушен ред има четири колички. Към колите на посетителите се поставят подобни на първия експеримент рекламини материали. В първият случай на земята са хвърлени рекламите от 30 % водачите, във вторият – 58 %.

Експеримент 4[редактиране | редактиране на кода]

Четвъртият експеримент е подобен на първия. Разликата е в използването на звуково нарушение „бомбички“, които са забранени да се използване в Нидерландия. При случай, че има нарушение на реда от този вид, хората изхвърлят поставените листове с реклами по-често на земята.

Експерименти 5 и 6[редактиране | редактиране на кода]

В петият и шестият експеримент хората са провокирани на малка кражба. От пощенската кутия стърчи плик с прозрачно прозорче, от което се вижда банкнота от 5 евро. Експериментаторите наблюдават преминаващите близо хора, като броят кражбите. В ситуацията със спазен ред, пощенската кутия е чиста и няма боклук наоколо. В случая на нарушен ред, кутията е изрисувана и има боклук наоколо.

В ситуацията на „спазен ред“ само 13 % от преминаващите 71 човека са взели плика. В другия случай 27 % от преминаващите 60 човека, а разхвърляният боклук е провокирал 25 % от хората към кражба (от 72 човека).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) James Q. Wilson, George L. Kelling. Broken windows. // The Atlantic Monthly, 1982 – 03. Посетен на 6 март 2015.
  2. Майкл Ливайн , 2015, с. 12

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Garland, D (2001), „The Culture of Control: Crime and Order in Contemporary Society“, Chicago, IL: The University of Chicago Press .
  • Herbert, Steve; Brown, Elizabeth (September 2006), "Conceptions of Space and Crime in the Punitive Neoliberal City", Antipode 38 (4): 755 – 77, doi:10.1111/j.1467-8330.2006.00475.x .
  • Hinkle, Joshua C.; Weisburd, David (November 2008), "The irony of broken windows policing: A micro-place study of the relationship between disorder, focused police crackdowns and fear of crime", Journal of Criminal Justice 36 (6): 503 – 512, doi:10.1016/j.jcrimjus.2008.09.010 .
  • Ranasinghe, P (2012), "Jane Jacobs' framing of public disorder and its relation to the 'broken windows' theory", Theoretical Criminology 16 (1): 63 – 84, doi:10.1177/1362480611406947 .
  • Sampson, RJ; Raudenbush, SW (2004), "Seeing Disorder: Neighborhood Stigma and the Social Construction of „Broken Windows“", Social Psychology Quarterly 67 (4): 319 – 42, doi:10.1177/019027250406700401 .
  • Stewart, Gary (May 1998), "Black Codes and Broken Windows: The Legacy of Racial Hegemony in Anti-Gang Civil Injunctions", The Yale Law Journal 107 (7): 2249 – 79, doi:10.2307/797421 .
  • Wilcox, P; Quisenberry, N; Cabrera, DT; Jones, S (2004), "Busy places & broken windows?: Toward Defining the Role of Physical Structure and Process in Community Crime Models", Sociological Quarterly 45 (2): 185 – 207, doi:10.1111/j.1533-8525.2004.tb00009.x .
  • Wilson, James Q; Kelling, George L (Mar 1982), "Broken Windows: The police and neighborhood safety", The Atlantic, http://www.theatlantic.com/magazine/archive/1982/03/broken-windows/4465/, посетен 3 септември 2007  ( (PDF) „Broken windows“, Manhattan institute, http://www.manhattan-institute.org/pdf/_atlantic_monthly-broken_windows.pdf ).
  • Ливайн, Майкл (2015), „Разбитые окна, разбитый бизнес: Как мельчайшие детали влияют на большие достижения“, Москва: Альпина Паблишер, pp. 151, ISBN 978-5-9614-4951-8 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Теория разбитых окон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.