Теория на счупените прозорци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разбити прозорци на изоставен киносалон. Санкт-Петербург, 2011 г.

Теория на счупените прозорци (на английски: broken windows theory) е теория, разглеждаща малките нарушения на реда не само като индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Тя е формулирана през 1982 година от двама американски социолози[1]. Названието идва от примера, който авторите привеждат: „Ако в една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“

Теория[редактиране | редактиране на кода]

Теорията твърди, че когато обществото пропуска и не обръща внимание на малките нарушения на реда, като изхвърлянето на боклук на места извън предназначените, вандализъм, пиене на публични места и други, провокира други хора към извършване на подобни или по-сериозни нарушения. Психологическият механизъм за това се илюстрира по следния начин: „Ако за другите може, защо не и за мен?“. При това нивото на нарушаване на правилата става все по-ниско и води рано или късно до по-сериозни нарушения.

И обратно, активната работа по предотвратяването на малките нарушения и наказването на нарушителите даже за най-малките нарушения, създава атмосфера за нетърпимост към всички нарушения (нулева търпимост).

Практическо прилагане[редактиране | редактиране на кода]

Теорията намира широко приложение на практика – първоначално в Ню Йорк и след това в много градове на САЩ, Европа, Южна Африка и други. Пръв започва това новият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани, през 1994 година, и новият комисар на полицията Уилям Братън, които обявяват война на такива малки нарушения като графити, просията, пътуването без билети и други. В резултат на това количествата престъпления в града са съкратени значително, гражданите започват да живеят в по-чист и спокоен град.[2].

Експериментална проверка[редактиране | редактиране на кода]

Социолозите в университета Гронинген (Нидерландия) са провели шест експеримента за правилността на теорията.

Eксперимент 1[редактиране | редактиране на кода]

Първият експеримент е проведен на улица, на която има много магазини и където хората паркират велосипедите си при покупки. На стената има поставен голям надпис, забраняващ да се рисува на стените. Първоначално стената е чиста. Експеримантаторите поставили на всеки велосипед рекламна бележка на несъществуващ магазин. Тъй като не е имало кошчета за боклук собствениците имат три варианта -да хвърлят бележката, да да я постави на друг велосипед или да я вземе със себе си. Първите две се считат за нарушение.

От 77 велосипедисти само 25 (33 %) са се държали некултурно. След това експеримента е проведен при същите условия, като стената е нацапана с различни безмислени рисунки. При това 53 човека от 77 (69 %) са замърсили. По такъв начин нарушаването на забраната да се рисува на стената, води до провокиране на хората да нарушават правилата за замърсяване на улицата.

Експеримент 2[редактиране | редактиране на кода]

Вторият експеримент трябва да покаже дали теорията се отнася само за общовалидни правила или важи и за локални правила. Изследователите преграждат главния вход на паркинг с ограда и оставят широк отвор в нея. Поставят знак "Вход забранен, обиколи на 200 метра" и надпис "Забранено е да се закрепват велосипеди към оградата". И отново са изпробвани два варианта: спазен или нарушен ред. В първия случай до оградата има четири велосипеда, които не са закрепени на оградата и втори: със закрепени към оградата велосипеди. Резултатът е: през отвора са преминали 27 % в случая на ненарушение и 82 % в случая на нарушение.

Експеримент 3[редактиране | редактиране на кода]

Третият експеримент е проведен в подземен паркинг на супермаркет, където е поставен добре видим надпис "Моля, върнете взетите от магазина колички". В ситуацията на спазени правила в паркинга няма колички, а в случая с нарушен ред има четири колички. Към колите на посетителите се поставят подобни на първия експеримент рекламини материали. В първият случай на земята са хвърлени рекламите от 30 % водачите, във вторият — 58 %.

Експеримент 4[редактиране | редактиране на кода]

Четвъртият експеримент е подобен на първия. Разликата е в използването на звуково нарушение "бомбички", които са забранени да се използване в Нидерландия. При случай, че има нарушение на реда от този вид, хората изхвърлят поставените листове с реклами по-често на земята.

Експерименти 5 и 6[редактиране | редактиране на кода]

В петият и шестият експеримент хората са провокирани на малка кражба. От пощенската кутия стърчи плик с прозрачно прозорче, от което се вижда банкнота от 5 евро. Експериментаторите наблюдават преминаващите близо хора, като броят кражбите. В ситуацията със спазен ред, пощенската кутия е чиста и няма боклук наоколо. В случая на нарушен ред, кутията е изрисувана и има боклук наоколо.

В ситуацията на "спазен ред" само 13 % от преминаващите 71 човека са взели плика. В другия случай 27 % от преминаващите 60 човека, а разхвърляният боклук е провокирал 25 % от хората към кражба (от 72 човека).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) James Q. Wilson, George L. Kelling. Broken windows. // The Atlantic Monthly, 1982 – 03. Посетен на 2015-03-06.
  2. Майкл Ливайн , 2015, с. 12

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Теория разбитых окон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.