Руди Джулиани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рудолф Джулиани)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Руди Джулиани
американски политик

Роден
28 май 1944 г. (74 г.)

Подпис Rudy Giuliani Signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Руди Джулиани в Общомедия

Рудолф (Руди) Уилямс[1] Луис Джулиани (на английски: Rudolph William Louis "Rudy" Giuliani) (р. на 28 май 1944 г. в Бруклин, Ню Йорк) е американски прокурор, бизнесмен и политик от щата Ню Йорк. Заема длъжността кмет на град Ню Йорк от 1994 до 2001 г.

Учи в Манхатънския колеж, намиращ се в Ривърдейл, в района на Бронкс, с първа специалност политология и втора - философия. Пред него стои възможността да стане свещеник, тъй като е изучавал четири години също и теология. През втората си година в колежа е избран за председател на випуска си, но не получава преизбиране през следващата година. Членува в братството Фай Роу Пай (Фи Ро Пи), и активно се занимава с наставляването му. През 1965 година завършва Манхатънския колеж. Отказва се от свещеничеството и вместо това се записва да учи право в Нюйоркския университет в Манхатън, където завършва с отличие (cum laude) през 1968 година. До 1970 година[2] е на стаж при Лойд Макмеън, съдия в Южния район на Ню Йорк.

През 1970-те години Джулиани е демократ и независим, но през 1980-те години става член на Републиканската партия. Става прокурор и завежда голям брой дела, включително срещу организираната престъпност и финансисти от Уол Стрийт.

Джулиани служи 2 мандата като кмет на Ню Йорк, за което време му се приписват подобрения в качеството на живот в града и намаление на престъпността. Става известен с това, че за първи път на практика прилага теорията на счупените прозорци за нулева търпимост към дребните нарушения на обществения ред, като по този начин се намаляват общо броя и на тежките престъпления в града. През 2000 г. се кандидатира за сенатор в Сената на САЩ, но се оттегля, след като получава диагноза рак на простатата, както и след разкрития за личния му живот.

Джулиани става межународно известен по време на и след атентатите от 11 септемoври 2001 г. Списание Тайм го обявява за „Личност на годината“ през 2001 г., a през 2002 г. кралица Елизабет II го удостоява с почетно рицарско звание. Във връзка със събитията от 11 септември Джулиани е критикуван за това, че е разположил Офисът за извънредни ситуации в сградата Световен търговски център 7, въпреки че е в непосредствена близост до Кулите близнаци, където през 1993 г. е взривена бомба. Офисът е евакуиран след нападенията на 11 септември и не може да координира действията на службите в отговор на атаките. Той също понася критики заради проблеми с радиостанциите на пожарникарите, както и заради неефективната реакция спрямо замърсяването с азбест и други токсични вещества, вследствие на унищожението на Кулите близнаци.

Руди Джулиани и министъра на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд, мястото на Световния търговски център, 14 ноември 2001 г.

След като напуска кметския пост Джулиани основава фирма за консултации в областта на сигурността, Giuliani Partners, придобива фирма за инвестиционно банкиране и се присъединява към правната кантора Bracewell & Giuliani (променила името си след като той става партньор).

Джулиани се кандидатира за президентската номинация на Републиканската партия през 2008 г., основавайки кампанията си в голяма степен на образа, който си е изградил на 11 септември 2001 г. През по голямата част 2007 г. той е начело на проучванията, но в самите първични избори търпи загуби и на 30 януари 2008 г. се оттегля и обявява подкрепата си за Джон МакКейн.

Джулиани се е женил за Реджина Перуджи (1968 г.), Дона Хановър (1984 г.) и Джудит Нейтън (2003 г.) (настоящата му съпруга). Той има син Андрю (р. 1986 г.) и дъщеря Карълайн (р. 1989 г.) от втория си брак и доведена дъщеря, Уитни, от третия си брак. Джулиани е от италианско потекло и е римокатолик.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джулиани, Рудолф. Лидерството. София: Класика и стил. 2003 година. Стр. 324.
  2. Джулиани, Рудолф. Лидерството. София: Класика и стил. 2003 година. Стр. 287.