Тео Фенеман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тео Фенеман
Theo Vennemann
германски езиковед
Роден

Образование Гьотингенски университет
Марбургски университет
Калифорнийски университет, Лос Анджелис
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Гьотингенски университет
Марбургски университет
Работил в Калифорнийския университет в Лос Анджелис
Лудвиг Максимилиан университет

Тео Фенеман нар. Нийрфелд (на немски: Theo Vennemann gen. Nierfeld; 27 май 1937 в Оберхаузен-Щеркраде) е немски езиковед и до пенсионирането си през 2005 г. професор по германистическа и теоретична лингвистика в Лудвиг Максимилиан университет в Мюнхен.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на гимназия в Брауншвайг следва математика, физика и философия в Гьотингенския университет. През 1959 г. се прехвърля в Марбург, където до дипломирането си през 1964 г. изучава математика, германистика и философия. След престой в Университета на Тексас в Остин става асистент и преподавател в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където защитава докторат през 1968 г.

От 1974 г. е ръководител на катедрата по германистическа и теоретична лингвистика в Мюнхенския университет, заемал е длъжностите продекан и декан на философския факултет за езико- и литературознание II.

Фенеман добива известност с трудовете си по езикова типология, особено в областта на сричката и метриката, както и с тезите си за езиковата предистория на Европа. Теориите му за правасконския (прабаски) като прапаневропейски език като и идеята му за атлантическите семит(ид)и биват често яростно оспорвани.

Теория на Фенеман за (западно- и централно)европейската глотогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Някои от основните тези на теорията на Фенеман за (западно- и централно)европейската глотогенеза:

  • „Васконски субстрат“ – преди навлизането на носителите на германски, келтски и италийски езици в Западна и Централна Европа са се говорили езици, сродни с днешния баски, като се позовава на анализи на древната топо- и хидронимия в тези региони.
  • „Пунически суперстрат“ – през 6-3 в. пр.н.е. на пуните (жителите на Картаген) според теорията на Фенеман се е отдало да установят контакти по море със Северна Европа, което с оглед на цивилизационната денивелация между тях и местните племена е довело до масивно езиково влияние върху езика на последните, особено в областта на техническата, административната и търговската лексика.
  • „Атлантически адстрат“ – отделно от пуническата инвазия Фенеман постулира и една по-ранна заселническа вълна от носители на семитски или сродни с тях езици в Западна Европа и по-специално на Британските острови, като причислява пиктите като последни представители на тези ранни заселници.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • German phonology. Ann Arbor, Michigan 1968.
  • Schuchardt, the neogrammarians, and the transformation theory of phonological change. Athenäum, Frankfurt a. M. 1972. ISBN 3-7610-4826-2
  • Linguistik und Nachbarwissenschaften. Scriptor, Kronberg 1973. ISBN 3-589-00001-5
  • Neuere Entwicklungen in der Phonologie. de Gruyter, Berlin 1986. ISBN 3-11-010980-8
  • Sprache und Grammatik. Grundprobleme der linguistischen Sprachbeschreibung. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1982. ISBN 3-534-08305-9
  • Basken, Semiten, Indogermanen. Urheimatfragen in linguistischer und anthropologischer Sicht. In: Wolfgang Meid (Hrsg.): Sprache und Kultur der Indogermanen. Akten der X. Fachtagung der Indogermanischen Gesellschaft, 22.-28. September 1996. Innsbrucker Beiträge zur Sprachwissenschaft. Bd 93. Innsbruck 1998, 119-138. ISBN 3-85124-668-3
  • Europa Vasconica – Europa Semitica. Trends in linguistics. Studies and monographs. Bd. 138. de Gruyter, Berlin 2003. ISBN 3-11-017054-X
  • Germania Semitica. Trends in linguistics. Studies and monographs. Bd. 259. de Gruyter, Berlin 2012. ISBN 978-3110300949

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В някои български трудове неправилно се предава като „Венъман“, вероятно изхождайки от предположението, че става дума за американски/англоезичен автор. В рускоезичната литература името се предава и като „Венеман“.
  2. Допълнението gen. Nierfeld ‘нар[ечен] Нийрфелд’ е неразделна част от името, но в българската литература се пропуска. При руските преводи тази част от името също се пропуска.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]