Тери Бисън
| Тери Бисън Terry Bisson | |
| американски писател | |
 | |
| Роден | Тери Балантайн Бисън
12 февруари 1942 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Луисвилски университет |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Жанрове | научна фантастика |
| Направление | научна фантастика |
| Дебютни творби | 1981 |
| Известни творби | „Talking Man“ (1986) |
| Награди | Награда „Хюго“ за най-добър разказ (1991)[1] |
| Семейство | |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | www.terrybisson.com |
| Тери Бисън в Общомедия | |
Тери Бисън (на английски: Terry Bisson) е американски писател, автор на научна фантастика, известен майстор на краткия разказ.
Разказът му „Мечки откриват огъня“ се смята за един от най-значимите научнофантастични разкази на 20. век. Печелил е почти всички големи награди за научна фантасти, включително „Хюго“, „Небюла“, „Тиъдър Стърджън“, „Локъс“, „Азимов“ и френската „Голяма награда за фантастика“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тери Балантайн Бисън е роден на 12 февруари 1942 г.[2] в Мадисънвил, Кентъки, и израства в Оуенсбъроу, Кентъки.[3][4]
Докато е студент в колежа „Гринел“ (Айова) през 1961 г., Бисън е един от група студенти, пътували до Вашингтон по време на Карибската криза, подкрепяйки „мирната надпревара“ на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди. Кенеди кани групата в Белия дом (първият път, когато протестиращи получават такова признание). Групата получава широко медийно отразяване и това събитие се смята за началото на студентското движение за мир. С течение на времето стават известни като „Гринел 14“.[5]
След като напуска колежа „Гринел“, Бисън завършва Университета в Луисвил през 1964 г. През по-голямата част от следващите четири десетилетия той живее „от време на време“ в Ню Йорк, преди да се премести в Оукланд, Калифорния, през 2002 г. Става „активен“ писател през 1981 г. Самоопределил се като член на „Новата левица“, той управлява „Jacobin Books“, „революционна“ услуга за поръчка на книги по пощата, от 1985 до 1990 г., в партньорство с Джуди Дженсън.[3] Бисън е бил и член на Комунистическата организация „19 май“.[6]
Бисон е бил женен три пъти. Той и първата му съпруга, Дирдре Холст, имат три деца. Вторият му брак е с Мери Кори. Бисон се жени за своята „дългогодишна спътница“ Джуди Дженсън на 24 декември 2004 г.; двойката има една дъщеря, а Бисон е доведен баща на двете деца на Дженсън.[3][7]
През 60-те години на 20. век, в началото на кариерата си, Бисън си сътрудничи по няколко комиксови истории с Кларк Даймънд и редактира черно-бялото списание за хорър и комикси на Major Publications, Web of Horror, но напуска преди четвъртия брой.
Бисон умира рано сутринта на 10 януари 2024 г. на 81-годишна възраст.[2]
Стил и особености
[редактиране | редактиране на кода]Разказите му се характеризират с радикални визии, икономичен стил и хаплив хумор.
Първият роман на Бисън е „Wyrldmaker“, научнофантастичен роман, повлиян от „The Sedling Stars“ на Джеймс Блиш.[4] Следващият му роман е „Talking Man“ (1986), фентъзи за магьосник, живеещ в съвременния американски Юг.[4]
През 1996 г. той написва две трисерийни адаптации на комикси „Деветте принца в Амбър“ и „Оръдията на Авалон“, първите две книги от поредицата „Амбър“ на Роджър Зелазни.
През 1997 г., след смъртта на Уолтър М. Милър-младши през 1996 г., Бисън завършва недовършената книга на Милър „Света Лейбовиц и жената с дивия кон“, продължението на класическия роман на Милър от 1960 г. „Хван за Лейбовиц“.[8]
По-известни книги
[редактиране | редактиране на кода]- 1990 – „Пътешествие до Червената планета“
- 1991 – „Направени са от месо“
- 1997 – „Петият елемент“ (филмова романизация)
- 2001 – „Крадецът“
- 2005 – „Цифрите не лъжат“
- 2009 – „Сбогом, Атлантида“
Издания на български
[редактиране | редактиране на кода]- 2007 – Алергия към магия (сборник)
- „Избери Ан“ (разказ) – Тери Бисън (Press Ann / Terry Bisson) – стр.129
- 1999 – Списание „Плейбой“: Колекция „Научна фантастика“ (сборник)
- „Канцеларски флирт“ (разказ) – Тери Бисън – стр.369
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.thehugoawards.org
- 1 2 Terry Bisson (1942-2024) // Locus. 10 януари 2024. Посетен на 6 януари 2024.
- 1 2 3 Bisson, Terry. TERRY BISSON of the UNIVERSE: Life & Works // 11 April 2019. Посетен на 17 January 2024.
- 1 2 3 Paul Kincaid, "Bisson, Terry (Ballentine)", in David Pringle, St. James Guide to Fantasy Writers. New York, St. James Press. ISBN 1558622055 (p. 61-2)
- ↑ Grinnell Magazine, Fall 2011: The Grinnell 14 Go to Washington Архив на оригинала от 2020-02-04 в Wayback Machine.
- ↑ Reverby, Susan. Co-conspirator for Justice: The Revolutionary Life of Dr. Alan Berkman. Chapel Hill, University of North Carolina Press, 2020. с. 117.
- ↑ "People and Publishing," Locus, April 2005, p.8
- ↑ Bisson, Terry. A CANTICLE FOR MILLER; or, How I Met Saint Leibowitz and the Wild Horse Woman but not Walter M. Miller, Jr. // 1997. Архивиран от оригинала на 10 февруари 2016. Посетен на 15 февруари 2026.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Официален сайт
|
