Теруо Накамура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теруо Накамура
中村 輝夫
Информация
Звание редник
Служба 19431974 г.
Служил на Японска империя
Род войски War flag of the Imperial Japanese Army.svg Императорска армия на Япония
Битки

Живял 8 октомври 191915 юни 1979 г.
Роден
Починал
15 юни 1979 г. (59 г.)

Теруо Накамура (на японски: 中村 輝夫 Nakamura Teruo) (8 октомври 1919 – 15 юни 1979) е редник от Императорската японска армия, участвал във Втората световна война, който отказва да се предаде до 1974 г. Това е последният предал се войник от японската армия след края на войната през 1945 г.

Накамура е от коренното население ами и е роден на остров Тайван по времето, когато той е под владичеството на Японската империя. Името му на езика ами е Атун Палалин.[1]

Военна служба[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1919 г., Накамура влиза в доброволческите части на Императорската японска армия през ноември 1943 г. След това е позициониран на остров Моротай в Индонезия, малко преди островът да бъде превзет от съюзническите войски през септември 1944 г. в Битката за Моротай. През март 1945 г. е обявен за мъртъв.

След превземането на острова, Накамура живее с други японски войници в нелегалност на острова до 1950-те години, като през дълги периоди живее и сам. През 1956 г. той изоставя останалите японски войници на острова и започва сам да строи малък лагер, съставен от малка колиба в оградено поле, с размери 20 x 30 метра.[2]

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Колибата на Накамура е открита случайно от пилот през 1974 г. През ноември 1974 г. японското посолство в Джакарта моли за помощ индонезийското правителство, за да организира операция по търсенето на войника, която е проведена от индонезийските военновъздушни сили на о. Моротай и завършва с ареста на Накамура от индонезийски войници на 18 декември 1974 г. Той е транспортиран в Джакарта и хоспитализиран там. Новините за намирането му достигат Япония на 27 декември 1974 г. Накамура решава да бъде репатриран в Тайван, където и умира от рак на белия дроб пет години по-късно, през 1979 г.

Репатрацията на Накамура и възприятието му от японското общество се различават значително от други подобни случаи, като този на Хиро Онода, който е намерен няколко месеца по-рано. Една причина за това е въпросът за националността му. Той е роден в Тайван и е етнически ами, което означава, че по закон е без гражданство. Въпреки че въпросът за националността е от голямо значение за японското общество по онова време, японското посолство в Джакарта му предлага да бъде репатриран в Япония.[3] По време на залавянето му той не говори нито японски, нито китайски. От друга страна, докато Хиро Онода е офицер, Накамура е едва редник от японска колония. Това не предизвиква особен интерес, тъй като това по-скоро би повдигнало темата за японския колониализъм по времето на войната.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) JAPAN: The Last Last Soldier?
  2. Webb, William. No Surrender!: Seven Japanese WWII Soldiers Who Refused to Surrender After the War. CreateSpace Independent Publishing Platform. ISBN 978-1500527013. с. 74.
  3. Trefalt, Beatrice. Japanese Army Stragglers and Memories of the War in Japan, 1950 – 1975. Routledge, 2003. ISBN 9780415312189. с. 163 – 7.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Teruo Nakamura“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.