Тирания на мнозинството

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фразата „тирания на мнозинството“ („тирания на масите“ tyranny of the massess) се използва при дискутиране на системите на правилото на мнозинството (Majority rule) и демокрациите. Решенията, взети от мнозинството, поставят интаресите на мнозинството много над интаресите на индивидите и малцинствените групи. Така то създава активно потисничество, сравнимо с това на тирани и деспоти.[1] В много случаи нехаресвана етническа, религиозна или расова група целенасочено е наказвана от мнозинството, действайки през демократичните процеси. За справяне с проблема се използват конституционни ограничения на правомощията на законодателния орган, въвеждане на зако за правата, както и разделение на властите.[2]

Термин[редактиране | редактиране на кода]

Термин използван в Класическа и Елинска Гърция, който описва опресията на мнозинството е Охлокрация. Тирания означавала абсолютна монархия от нежелан вид.

Фразата „Тирания на мнозинството“ е използвана от Джон Адамс през 1788 година[3]. Фразата набира популярност след като се появявакато заглавие на част от книгата на Алексис дьо Токвил „Демокрацията в Америка“ от 1835 г.[4]. Допълнително се популяризира от Джон Стюарт Мил, който цитира Токвил в книгара „За свободата“ 1859.

Лорд Актон използва терминът в книгата си „История на свободата в Античността“ (1877)[5], казвайки:

Единственото всепроникващо зло на демокрацията е тиранията на мнозинството, или по-скоро на тази част, не винаги по-голямата част, която успява, чрез сила или измама, да спечели изборите.

Концепцията за тирания на мнозинството занимава и Фридрих Ницше, фразата е използвана в Human, All too Human 1879[6]. Айн Ранд пише против такъв вид тирания, казвайки, че индивидуалните права не са обект на публичен вот и че политическата функция на правата е точно да защити малцинствата от опресията на мнозинството (а най-малкото малцинство на Земята е индивидът)[7].

През 1965, Херберт Маркюсе засяга темата за тиранията на мнозинството и идеята за толерантността в индустриалните общества в есето си „ Репресивната Толерантност“. Той твърди, че „толерантността се удължава и превръща в политики, условия и модели на поведение, което не бива да се толерира, защото те възпрепятстват и дори унищожават шансовете за създаване на съществуването без страх и мизерия“, както и че „ този вид на толерантност засилва тиранията на мнозинството, срещу което протестират автентичните либерали“[8].

През 1994 г., юристът Лани Гуниер използва фразата като заглавие за колекция от статии на правна тематика[9].

Теория на публичния избор[редактиране | редактиране на кода]

Идеята, че в условията на демокрация, най-голямо притеснение, е че мнозинството може да тиранизира и експлоатира разнообразни по-малки интереси (всъщност по-малки групи, защитаващи интереси различни от тези на мнозинството), е критикувана от Манкур Олсон в книгата му „Логиката на колективното действие“[10]. Той твърди, че малки и добре организирани малцинства са по-склонни да наложат своите интереси над тези на мнозинството. Олсон смята, че когато ползите от политическите действия (като лобирането) са разпределени на по-малко политически агенти, съществува индивидуален стимул да се допринася за тази политическа дейност. Ограничени групи, особено тези, които награждават за участие в груповите цели, са в състояние да доминират и дори нарушат политическия процес. Този процес се изучава от тероията на публичния избор.

Едновременно мнозинство[редактиране | редактиране на кода]

Американският политик Джон Калхун развива теорията на едновременното мнозинство. Според тази теория най-големите решения, не са въпрос за числените мнозинства, а изискват съгласието и приемането на широкия интарес на обществото. Т.е. нелигитимно е за временна коалиция, която държи мажоритарния вот да наранява което и да е малцинство. Доктрината е едно от ограниченията на демокрацията, за предотвратяване на тиранията[11].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Stuart Mill. On Liberty, The Library of Liberal Arts edition, p.7.
  2. A Przeworski, JM Maravall, I NetLibrary Democracy and the Rule of Law (2003) p.223
  3. John Adams, A Defence of the Constitutions of Government of the United States of America, Vol. 3 (London: 1788), p. 291.
  4. Vol. 1, chap. 15. Earlier, Edmund Burke, in Reflections on the Revolution in France (1790), said that „The tyranny of a multitude is a multiplied tyranny.“
  5. http://oll.libertyfund.org/?option=com_staticxt&staticfile=show.php%3Ftitle=75
  6. See for example maxim 89 of Friedrich Nietzsche, Human, All Too Human: First Sequel: Mixed Opinions and Maxims, 1879
  7. Ayn Rand (1961), „Collectivized 'Rights,'“ The Virtue of Selfishness.
  8. The Repressive Tolerance by Herbert Marcuse
  9. Lani Guinier, The Tyranny of the Majority (Free Press: 1994)
  10. http://en.wikipedia.org/wiki/The_Logic_of_Collective_Action
  11. Lacy K. Ford Jr., „Inventing the Concurrent Majority: Madison, Calhoun, and the Problem of Majoritarianism in American Political Thought“, The Journal of Southern History, Vol. 60, No. 1 (Feb., 1994), pp. 19–58 [http://links.jstor.org/sici?sici=0022-4642%28199402%2960%3A1%3C19%3AITCMMC%3E2.0.CO%3B2-D in JSTOR
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tyranny_of_the_majority“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.