Тихият Дон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тихият Дон
Тихий Дон
АвторМихаил Шолохов
Създаване1925 г.
СССР
Първо издание1928 г.
Оригинален езикруски език
Жанрроман
КрайЭто было все, что осталось у него в жизни, что пока еще роднило его с землей и со всем этим огромным, сияющим под холодным солнцем миром.
Тихият Дон в Общомедия

„Тихият Дон“ е роман от Михаил Шолохов. Първите два тома се издават през 1928 г., третият том – през 1932 г. и последният четвърти том е публикуван през 1940 г. Повествованието разказва за донските казаци през Първата световна война и Гражданската война. Комунистически писател, който е бил на страната на червените по време на Гражданската война (1917 – 1922), Шолохов отделя значително място в романа на белите казаци, а главният герой – Григорий Мелехов – в края на историята не преминава към червените казаци. Това предизвика критики от комунистически критици. Такъв спорен роман обаче е прочетен лично от Йосиф Сталин и одобрен от него за публикуване. По време на Втората световна война „Тихият Дон“ е преведен на европейски езици и придобива популярност на Запад, а след войната е преведен на източни езици.

През 1965 Шолохов получава Нобелова награда за литература за това си произведение.

Филм[редактиране | редактиране на кода]

Ням кинофилм по романа „Тихият Дон“ за първи път е създаден през 1930 г. СССР. Озвучен е през 1933 г.

Романът е филмиран по-късно отново през 1958 г. През 2006 и 2015 г. са създадени сериали.

Опера[редактиране | редактиране на кода]

Опера в четири действия по музика на Иван Дзержински.