Тодор П. Тодоров
 | По темата на тази статия има вероятен конфликт на интереси от страна на създателя или някой от основните редактори. Статията може да има нужда от подобрение, за да съответства с правилото на Уикипедия за неутрална гледна точка. Можете да продължите обсъждането на беседата. |
| Тодор П. Тодоров | |
| български писател и философ | |
 | |
| Роден |
21 октомври 1977 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Средновековна философия |
| Интереси | История на философията |
Тодор П. Тодоров е български писател и философ.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 21 октомври 1977 г. в София. Доктор по философия и доцент във Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където преподава „Философия на Средновековието и Ренесанса“. Интересите му са в областта на история на философията, теория на медиите и медийната култура, постхуманизъм и митологии на бъдещето.[1]
Автор е на два сборника с разкази („Приказки за меланхолични деца“ и „Винаги нощта“) и на романа „Хагабула" (2022).
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на книгите „Приказки за меланхолични деца“ (сборник разкази, Сиела 2010), „Винаги нощта“ (сборник разкази, Сиела 2012) и романа „Хагабула“ (Жанет 45, 2022). „Приказки за меланхолични деца“ излиза в Германия през 2012 г. с немското заглавие „Hexen, Mörder, Nixen, Dichter...“ /Dunkelmagische Geschichten/ (Grössenwahn Verlag, Frankfurt am Main 2012). Носител е на награда „Рашко Сугарев“ (2011) за разказа „Ван Гог в Париж“.
Романът „Хагабула“ печели националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ на Национален дарителски фонд „13 века България“. Наградата се връчва за най-добър роман, издаден в България през 2022 година. През същата година „Хагабула“ получава също номинация за наградата Хеликон [2]
През 2014 г. излиза книгата му „Забравената наука. Метафизиката в арабското средновековие: ал-Кинди, ал-Фараби, Ибн Сина“ (Изток-Запад, 2014)[3] – изследване на особените измерения на метафизиката в арабската философска традиция.