Томас Главинич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Томас Главинич
Thomas Glavinic
Томас Главинич през 2012 г.
Томас Главинич през 2012 г.
Роден 2 април 1972 г. (47 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, есе, разказ, радиопиеса, репортаж
Награди Австрийска държавна награда за литература (2006)
Вецларска награда за фантастика (2007)
Литературна награда на Културното сдружение на немската икономика (2010)
Уебсайт
Томас Главинич в Общомедия

Томас Главинич (на немски: Thomas Glavinic) е австрийски писател и журналист, автор на романи, есета, разкази, радиопиеси и репортажи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Томас Главинич е роден през 1972 г. в Грац. Баща му е босненец и работи като шьофьор на такси. След раздялата на родителите Главинич израства при майка си в Грац.

Още като ученик има твърдото желание да стане писател, но не среща родителско разбиране. След като полага матура, работи като автор на рекламни текстове, взима интервюта за институти по изучаване на общественото мнение, издържа се като таксиметров шофьор, застрахователен агент и журналист. През 1989 г.пише за щирийски регионални вестници и през 1991 г. прави опит да следва германистика, но не намира за себе си полза от обучението.

Смяната на различни професии го формира като личност и понеже Главинич не се преценява като голям писател, разбира литературата по-малко като изкуство и повече като занаят.[1]

След 1991 г. Главинич пише романи, есета, разкази, радиопиеси и репортажи. От 1995 г. е писател на свободна практика.

Книгите си пише на механична пишеща машина, понеже смята, че така мисли по-точно, обимисля всяко изречение по няколко пъти, преди да го запише, докато с компютъра работата върви прекалено леко и бързо.

Централни мотиви в творчеството на Главинич са страхът, насилието, самотата и екзистенциалната несигурност.

Произведения на Главинич са преведени на 18 езика, включиително английски, френски, унгарски и нидерландски.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Carl Haffners Liebe zum Unentschieden, Roman, 1998
  • Herr Susi, Roman, 2000
  • Der Kameramörder, Roman, 2001
  • Wie man leben soll, Roman, 2004
  • Die Arbeit der Nacht, Roman, 2006
  • Das bin doch ich, Roman, 2007
  • Das Leben der Wünsche, Roman, 2009
  • Lisa, Roman, 2011
  • Unterwegs im Namen des Herrn, Roman, 2011
  • Das größere Wunder, Roman, 2013
  • Meine Schreibmaschine und ich, Poetikvorlesung, 2014
  • Sex, Kolumnen, 2014
  • Der Jonas-Komplex, Roman, 2016
  • Gebrauchsanweisung zur Selbstverteidigung, Roman, 2017

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stefan Gmünder: Das Unsagbare zeigen. Der Standard, 2001-02-21, Seite 14

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]