Направо към съдържанието

Топика (Аристотел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Топика.

Топика
Τοπικά
АвторАристотел
Видфилософско съчинение

Топика е едно от шестте съчинения на Аристотел, обединени в т.нар. „Органон“. То се занимава с формулирането на аргументи, които по нататък ще обосновават определено заключение.[1] Ключов конструкт за предложеното от Аристотел е четириделната съвкупност от т.нар. "предикабили": дефиниция, род, присъщност, случайност (definition, genus, proprium, accident). Избраните предпоставки служат за материал на силогизми, с които се занимава книгата от Органон известна като Първа аналитика. Заключението на трактата пък го свързва със Софистическите опровержения. Множество изследователи поддържат тезата, че Категории първоначално е било наричано Преди-Топиката, което предрешава прочита и на двете.[2] Доколкото транслират истинност от предпоставките към заключенията, Аристотел отделя достоверните (аподиктически) силогизми от останалите, които нарича "диалектически", "реторически" или "софистически" - доказаното противостои на дискусионното и опровержимото.[3] Топиката е посветена на диалектическите разсъждения, които се основават на споделяно мнение (ендокса), приемливо "за всички, за някои или за най-мъдрите".

  1. King C., Linguistic Theory and Dialectical Rules in the Topics in Mesquito (ed.) New Essays on Aristotle's Organon, London: Routledge, 2024,. pp. 181-199.
  2. Menn S., Metaphysics, Dialectic and the Categories, Revue de Métaphysique et de Morale, 100e Année, No. 3, (Juil.-Sept. 1995), pp. 311-337
  3. Луканин Р., Диалектика в аристотеловой "Топике", в "Органон" Аристотеля, Москва: Наука, 1984