Направо към съдържанието

Топлопроводимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Топлинна проводимост)

Топлопроводимост[1] (или топлопроводност[2]) е свойство на материята да пренася топлина. Обратното свойство – да възпрепятства преноса на топлина, се нарича термично съпротивление. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно и също тяло чрез топлопроводност е един от видовете топлообмен. При топлопроводността преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска температура единствено чрез обмен на енергия между градивните частици (атоми, молекули, йони). За разлика от топлопроводността, при конвекцията топлообменът става чрез движение на веществото на средата. Металите са с много висока топлопроводимост, като среброто е с най-висока. Поради цената му то не се използва като топлопроводник, а най-често се използва алуминий. Обратно, лошите топлопроводници се наричат топлоизолатори, като например стъкло, дърво, пластмаса, стиропор, въздух и др.

Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с коефициент на топлопроводност.

Коефициент на топлопроводност

[редактиране | редактиране на кода]

Способността на веществата да провеждат топлина се характеризира с т. нар. коефициент на топлопроводимост. Означава се с гръцката буква ламбда λ. Това е потокът топлина , който преминава през материал с дебелина = 1 m за площ = 1 m² при разлика в температурите (температурен градиент) = 1 К. Тази зависимост е известна още като закон на Фурие:

В системата SI коефициентът λ има измерение [W.m-1.K-1]. Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-добър топлоизолатор е материалът, и обратно. Прието е материалите с коефициент по-нисък от 0,25 W/mK да се смятат за изолационни. Съответно материалите с коефициент > 50 W/mK са добри проводници на топлина.

Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме габърчета. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката.

  1. „Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, Издателство „П. Берон“, София, 1992
  2. „Енциклопедия А-Я“, 1974 г., БАН