Тофет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обсадата на Тир, худ. Андре Кастен, 1888-1889 г., на картината се вижда Молох като покровител на града-майка на Картаген.
Пренесеният образ на Сатурн в Рим от Картаген - картина на Франциско Гоя
Поглед отвътре към мястото на Саламбо: пясъчник със стели (Memento mori)

Тофет (на иврит: תופת ha-tōpheth; на гръцки: Ταφεθ; на латински: Topheth) е място в долината на Еномовите синовеНовия Завет: Геена), намиращо се южно от Йерусалим.

Статуята на идола Молох[редактиране | edit source]

Някога тук е била поставена и седяла по високите места статуя на идола Молох (бога на домашното семитско огнище) на ханаанците (западносемитите и предци на пуните), на който древните израилтяни са се кланяли и са му принасяли в жертва предимно дечица в зейналата му огнена паст (2 Парал. 33:6, 4 Цар. 23:10, Ис. 30: 33, Иерем. 7:31-2, 19:6-14, виж и Хензел и Гретел).

В преводния вариант на латинската Вулгата от староеврейски език, Topheth значи и злато (виж и Златният телец (идол)), а Toph - барабан. Апион е бил наричан по него време и "барабан на вселената".

Цар Йосия (640/39 - 609/08 г. пр.н.е.) "осквернява" долината и по-специално Тофета, откогато тук престават да се вършат от Израиля подобни ужасни религиозни ритуали (4 Цр 23:10). По-късно долината на Еномовия син става бунището, където изгарят градските отпадъци на Йерусалим, включително мъртви животни с добавяне на сяра. Също така там са се изхвърляли труповете на екзекутираните престъпници, които били считани за недостойни за погребение в гробници. Те са се изгаряли и за да не се разпростират зарази и да не ги ядат животни. Ето защо телата на мъртъвците хвърлени в Геената се е считало че отиват в Ада подложени на най-ужасното наказание. Буквалното значение на Тофет е Ад с неговия символ "горящо езеро от огън и жупел (сяра)" ; 20:10, 14, 15; 21:8).

Такива места са съществували и в други финикийски колонии, като Картаген, чийто Картагенски тофет е пословичен. Тези ужасни религиозни практики и свързаните с тях суеверия са заклеймени от пророците.

Тофета в Стария завет[редактиране | edit source]

Ето какво пише в Тората от Библията по този въпрос във Второзаконие:

Разрушете жертвениците им, съборете свещените им стълбове, изгорете обредните им стълбове, отсечете изваяните изображения на техните богове и заличете имената им от това място.

(Второзакон. 12:1)

Тофета според Апион[редактиране | edit source]

Апион предава една интересна случка на ритуално убийство от античността, която влязла по-сетне в епоса на много народи и ги подтиквала да извършват антисемитски погроми въз основа на т.нар. кръвна обида срещу евреите. По време на разграбването на Втория храм от Антиох Епифан, намерили вътре затворен човек, който помолил да го освободят. Той разказал на Селевкидите, че евреите му давали най-питателни и разнообразни храни в продължение на година, за да го угоят и убият. После отвеждали пленника си елин в някаква гора (преди превземането на Втория храм околностите на Светия град били гористи), където го убивали, принасяйки го в жертва според ритуалите си. Опитвали вътрешностите му, след което изхвърляли трупа в някакъв ров. Според Апион, още Демокрит бил посочил тази практика, подчертавайки, че жертвата била нарязвана на малки парчета, а ритуалното убийство се извършвало на всеки седем години.[1]

Пред средновековието възникнали много приказки в епоса на арийските народи с подобен мотив като Хензел и Гретел (виж и Хайделбергска школа).

Тофета в Новия завет[редактиране | edit source]

Исус порицава фарисеите по следния начин:

защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.

Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.

Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?

(Мат. 23:12-17)

Източници[редактиране | edit source]

  1. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, Езическа античност, II.Елинистична и римска античност, 2.Литература, Б) стр. 22-23. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.

Вижте също[редактиране | edit source]