Трапезна църква на Софийския манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трапезна църква на Софийския манастир
Трапезна церква Софійського монастиря
Карта Местоположение в Киев
Вид на храмацърква
Страна Украйна
Населено мястоКиев
ЕпархияКиевска епархия
Архитектурен стилУкраински барок[1][2][3]
Изграждане1722 – 1730 г.[1][2][4][5]
СтатутПаметник на архитектурата от национално значение, действаща църква[6]
СъстояниеЗадоволително
Трапезна църква на Софийския манастир в Общомедия

Трапезната църква на Софийския манастир (на украински: Трапезна церква Софійського монастиря); Топла София (на украински: Тепла Софія) или Малка София (на украински: Мала Софія) е бившата трапезна църква на Софийския манастир в Киев, архитектурен паметник в украински бароков стил. Понастоящем се използва за изложбени зали на Националния резерват „София Киевска“.[7]

Построена през 1722 – 1730 г., в нея се помещава църквата „Възнесение Лазарско“. През 1769 г. е реконструирана с участието на архитекта Иван Григорович-Барски, в резултат на което се появява западният фронтон в бароков стил. През 1822 г., по проект на Андрей Меленски, тя е преустроена в зимна църква Рождество Христово, след което е кръстена „Топла София“. През 1869 – 1872 г., под ръководството на архитекта Николай Юргенс, църквата е значително разширена и преустроена, но през 1970 г. първоначалните барокови форми са частично върнати.[8]

Трапезната църква е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство под № 527 (в комплекса от монашески сгради на катедралата „Света София“).[9] Паметник на културното наследство от национално значение, номер 1/4.[10]

През януари 2016 г. Министерството на културата на Украйна предоставя правото за използване на помещенията на „Топла София“ на Украинската православна църква (Киевска патриаршия), което предизвика загриженост на музейни работници, активисти и украинския национален комитет ИКОМОС за състоянието на паметника.[11] На 21 февруари обаче патриарх Филарет извършва освещаване в трапезната църква в чест на княз Ярослав Мъдри. Оттогава, до откриването и след закриването на експозициите за посещения, тук се извършват богослужения.[12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Трапезна // Національний заповідник Софія Київська. Архивиран от оригинала на 2015-07-07. Посетен на 2 април 2015.
  2. а б ТРАПЕЗНА // Національний історико-культурний заповідник Софія Київська. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2 април 2015.
  3. Софійський собор та монастир // Україна Інкогніта. Архивиран от оригинала на 2015-03-29. Посетен на 2 април 2015.
  4. Трапезна церква // Прадідівська слава: база даних українських пам’яток і визначних місць. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2 април 2015.
  5. ТРАПЕЗНА СОФІЙСЬКОГО МОНАСТИРЯ (ТЕПЛА СОФІЯ) // Православний Київ. Архивиран от оригинала на 2021-04-19. Посетен на 2 април 2015.
  6. Кириленко поспішив пустити УПЦ КП в заповідник ЮНЕСКО. ФОТО // Історична правда. Архивиран от оригинала на 2016-04-24. Посетен на 24 април 2016.
  7. Звід пам'яток історії та культури. Посетен на 2 април 2015.
  8. Віталій Отченашко. Трапезна (Тепла, або Мала Софія), 1722 – 30 // Звід пам'яток історії та культури. Посетен на 2 април 2015.
  9. Kyiv: Saint-Sophia Cathedral and Related Monastic Buildings, Kyiv-Pechersk Lavra // Посетен на 1 април 2015. (на английски)
  10. Об'єкти культурної спадщини в м. Києві // Управління охорони культурної спадщини. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 1 април 2015.
  11. Софія Київська – яблуко розбрату між політикою, релігією та історією // НТН. Посетен на 24 април 2016 г.
  12. Патріарх Філарет заново освятив Малу Софію в Києві // Громадське радіо. Архивиран от оригинала на 2016-04-14. Посетен на 24 април 2016 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Трапезная церковь Софийского монастыря“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​