Трисекторна хипотеза

Икономически сектори

Трисекторна хипотеза

Първичен сектор: суровини и материали Вторичен сектор: производство Третичен сектор: услуги

Теоретици

Колин Кларк · Жан Фурастие

Допълнителни сектори

(други предложения към трисекторната хипотеза) Четвърти сектор · Пети сектор

Според собствеността

Публичен сектор  · Частен сектор Бизнес сектор  · Доброволчески сектор

Теорията на трите сектора или трисекторната хипотеза е икономическа теория, разработена през 1930-те от британския икономист Колин Кларк (Colin Clark) и френския икономист Жан Фурастие (Jean Fourastié), която разделя икономическото поведение на три оперативни сегмента:

• Първичен сектор: добив на суровини
• Вторичен сектор: преработваща промишленост
• Третичен сектор: доставка на услуги

Структурна трансформация според Фурастие

Разпределението на работната сила между трите сектора прогресира през различните етапи, според Фурастие, така:

Първа фаза: традиционни цивилизации

Дялове на работната сила:

• Първичен сектор: 70%
• Вторичен сектор: 20%
• Третичен сектор: 10%

Втора фаза: преходен период

Дялове на работната сила:

• Първичен сектор: 20%
• Вторичен сектор: 50%
• Третичен сектор: 30%

Трета фаза: третична цивилизация

Дялове на работната сила:

• Първичен сектор: 10%
• Вторичен сектор: 20%
• Третичен сектор: 70%

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Three-sector hypothesis“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.