Трисекторна хипотеза
| Икономически сектори |
| Трисекторна хипотеза |
| Първичен сектор: суровини и материали Вторичен сектор: производство Третичен сектор: услуги |
| Теоретици |
| Колин Кларк · Жан Фурастие |
| Допълнителни сектори |
| (други предложения към трисекторната хипотеза) Четвърти сектор · Пети сектор |
| Според собствеността |
| Публичен сектор · Частен сектор Бизнес сектор · Доброволчески сектор |
Теорията на трите сектора или трисекторната хипотеза е икономическа теория, разработена през 1930-те от британския икономист Колин Кларк (Colin Clark) и френския икономист Жан Фурастие (Jean Fourastié), която разделя икономическото поведение на три оперативни сегмента:
- Първичен сектор: добив на суровини
- Вторичен сектор: преработваща промишленост
- Третичен сектор: доставка на услуги
Съдържание
Структурна трансформация според Фурастие[редактиране | редактиране на кода]
Разпределението на работната сила между трите сектора прогресира през различните етапи, според Фурастие, така:
Първа фаза: традиционни цивилизации[редактиране | редактиране на кода]
Дялове на работната сила:
- Първичен сектор: 70%
- Вторичен сектор: 20%
- Третичен сектор: 10%
Втора фаза: преходен период[редактиране | редактиране на кода]
Дялове на работната сила:
- Първичен сектор: 20%
- Вторичен сектор: 50%
- Третичен сектор: 30%
Трета фаза: третична цивилизация[редактиране | редактиране на кода]
Дялове на работната сила:
- Първичен сектор: 10%
- Вторичен сектор: 20%
- Третичен сектор: 70%
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Three-sector hypothesis“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |
