Тройствено число

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тройственото число е форма на граматическото число, която показва, че съответната част на речта назовава три лица или три предмета, за разлика от единственото, двойственото и множественото число (последното изразява поне четири обекта).[източник? (Поискан преди 127 дни)] Някои австронезийски езици (толомако, лихир и др.), както и креолски езици, повлияни от тях, например бислама, притежават тройствено число при местоименията. Не е известен език, който да притежава тройствено число при съществителните.[източник? (Поискан преди 127 дни)] Местоименията в езика бислама имат четири граматически числа: единствено, двойствено, тройствено и множествено. В първо лице („ние“), във всички числа без ед.ч. местоименията имат по две форми: включваща и изключваща. Първата включва събеседника („аз и ти“, „аз, ти и други хора“), втората го изключва („аз и други хора“).[1]

Лични местоимения в езика бислама
ед.ч. дв.ч. тр.ч. мн.ч.
1 л. вкл. yumitu yumitri yumi
изкл. mi mitufala mitrifala mifala
2 л. yu yutufala yutrifala yufala
3 л. hem
em
tufala
tugeta
trifala
trigeta
ol
olgeta

Забележки:[1]

  1. Местоименията нямат род. По-конкретно, тези в 3 л. ед.ч. еднакво значат „той“, „тя“, „то“.
  2. Местоименията не се скланят; едно и също местоимение може да бъде както подлог, така и допълнение.
  3. Местоимението tufala се използва много по-често от tugeta, тъй като tugeta набляга на това, че действието е извършено съвместно.

Примерни изречения на езика бислама:[1]

  • Mitufala i go long sanbij.
(„Ние двамата [аз и той или аз и тя] отидохме на плажа.“)
  • Mitrifala i slip gud.
(„Ние тримата/трите [аз и те двамата/двете] спахме добре.“)
  • Yumitrifala i laekem kakae ia.
(„Ние тримата/трите [ти, аз и още някой] харесваме тази храна.“)
  • Mitrifala i laekem kakae ia.
(„Ние тримата/трите [без теб] харесваме тази храна.“)
  • Mi kilim em.
(„Аз го/я ударих.“)
  • Em i kilim mi.
(„Той/тя/то ме удари.“)

Местоимението olgeta обикновено се следва от ol, като olgeta може да се изпусне, ако предметите/лицата са известни вече:[1]

Olgeta ol i go long taon. Ol i kambak kwiktaem. Ol i wantem slip.
(„Те отидоха в града. Върнаха се бързо. Искаха да спят.“)

В някои диалекти ol се изпуска, когато множеството се мисли като едно цяло:[1]

  • „Отидоха в града.“
Поотделно: Olgeta ol i go long taon.
Заедно: Olgeta i go long taon.
  • „Седнаха заедно.“
Olgeta i sidaon wanples.

Австронезийският език лихир разполага с още по-богата система от граматически числа при личните местоимения: единствено, двойствено и тройствено число плюс две множествени числа (за малко и за много предмети или лица). В първо лице (без ед.ч.) местоименията показват дали включват слушащия.[2]

Лични местоимения в езика лихир
ед.ч. дв.ч. тр.ч. мн.ч.
малко много
1 л. вкл. kito kitol kitahel giet
изкл. yo gel getol gehel ge
2 л. wa gol gotol gohet go
3 л. e dul dietol diehet die

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Darrell T. Tryon, Bislama: an introduction to the national language of Vanuatu, стр. 18–22.
  2. B. G. Carneiro, M. V. Borges, Nominal Number in Sign Languages, Revista de Estudos da Linguagem, Belo Horizonte, v.30, № 4, 2022, p.1742.