Тувия Белски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тувия Белски
Tuwia Bielski
Роден
Станковице, Полша
Починал
12 юни 1987 г. (81 г.)
ПогребанЙерусалим, Израел

Националност Полша
 Израел
 САЩ
Работилвоенен преводач,
търговец,
партизански командир,
шофьор
Семейство
ДецаДавид и Бейла Белски

Тувия Белски е полски евреин, действал като партизанин на Източния фронт през Втората световна война. Командир е на Отряда на Белски, водил боеве с нацистите основно в Налибокската гора, около градовете Лида и Новогрудок.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Тувия е роден в еврейското семейство на Давид и Бейла Белски, в градчето Станковице, разположено между градовете Лида и Новогрудок, тогава в Източна Полша, сега в Западен [Беларус]]. Тувия е 3-то дете в семейството, има 9 братя и 2 сестри. Братята му Асаел, Александър (по прякор Зус) и Арон по-късно също са членове на Отряда на Белски.

През Първата световна война Белски служи в Германската имперска армия като преводач. Служи в Полската армия от 1927 до 1929 г. След края на службата си се връща при семейството си. През 1929 г. се жени за по-възрастна жена на име Рифка, с която живее в близкото градче Суботники. Рифка притежава голяма къща и магазин и семейстовото се занимава с търговия.

След присъединяването на района към СССР през 1939 г. Тувия бяга в Лида от страх да не бъде репресиран от НКВД като буржоазен елемент, тъй като има магазин. Жена му остава в Суботники. В Лида Белски има връзка с друга жена – Соня, за която се жени (неофициално, заради военновремената обстановка), след като се развежда с Рифка.[1][2]

Отряд на Белски[редактиране | редактиране на кода]

След началото на германската окупация от 1941 г. и масовите разстрели на евреи Тувия губи братята си Яков и Аврам още през лятото. В началото на декември Тувия и братята му Асаел и Зус поставят началото на партизанския отряд.

На 7 декември, заедно с около 4000 евреи, са убити родителите и малката му сестра, съпругата и новородената дъщеря на брат му Александър. 12-годишният брат Арон успява да избяга и се присъединява към отряда. По-късно Белски успяват да изтеглят в гората всички оцелели роднини. През лятото на 1942 г. Тувия извежда жена си Соня и нейните роднини от гетото в Лида. Постепенно отрядът се развива и до края на германската окупация спасява над 1200 евреи. През 1943 г. окупаторите обявяват награда от 100 000 райхсмарки за главата на Тувия.[3][4]

Късни години[редактиране | редактиране на кода]

След неразбирателство с НКВД Тувия и брат му Зус бягат в Полша и от там в Палестина, където взимат участие в Арабско-израелска война (1948). След 1955 г. Тувия, Зус и Арон се установяват в Ню Йорк, където развиват дребен транспортен бизнес. Тувия се жени за оцелялата еврейка Лилка. Имат синове Майкъл и Робърт и дъщеря Рут.

През 1986 г. спасените от Белски евреи организират прием в тяхна чест в хотел „Хилтън“ в Ню Йорк. Над 600 души приветстват 80-годишния по оноова време Тувия.

Белски умира на 12 юни 1987 г. и е погребан в еврейско гробище в Лонг Айлънд. Около година по-късно е препогребан в планината Херцел в Йерусалим с военни почести.

Нито Тувия, нито който и да е от братята му са награждавани с официални награди.

В киното[редактиране | редактиране на кода]

  • „Братята Белски“, 1994 г. (The Bielski Brothers) – документален [5]
  • „Братята Белски – Йерусалим в гората“, 2006 г. (The Bielski Brothers: Jerusalem in the Woods) – документален[6]
  • „Съпротива“ 2008 (Defiance) – игрален[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]