Тувия Белски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тувия Белски
Tuwia Bielski
Роден
Станковице (сега в Беларус), Полша
Починал
12 юни 1987 г. (81 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Флаг на Израел Израел
Флаг на САЩ САЩ
Професия военен преводач,
търговец,
партизански командир,
шофьор
Семейство
Деца Давид и Бейла Белски

Тувия Белски е полски евреин, действал като партизанин на Източния фронт, през Втората световна война. Ръководител е на отряда „Белски“, водил боеве с нацистите основно в Налибокската гора, около градовете Лида и Новогрудок.

Живот до немската окупация[редактиране | редактиране на кода]

Тувия е роден в еврейското семейство на Давид и Бейла Белски, в градчето Станковице, разположено между градовете Лида и Новогрудок, тогава в източна Полша, сега – Западна Белорусия. Тувия е трето дете в семейството и има девет братя и две сестри. Братята му Асаел, Александър (по прякор Зус) и Арон, по-късно също са членове на отряда „Белски“.

През Първата световна война Белски служи в германската имперска армия като преводач. От 1927 до 1929 г. служи в полската армия. След края на службата си се връща при семейството си. През 1929 г. се жени се за по възрастна жена, на име Рифка, с която живее в близкото градче Суботники. Рифка притежава голяма къща и магазин и семейстовото се занимава с търговия.

След съветската окупация през 1939 г., Тувия бяга в Лида, от страх да не бъде репресиран от НКВД, като буржоазен елемент, тъй като има магазин. Жена му остава в Суботники. В Лида, Белски има връзка с друга жена – Соня, за която се жени (не официално, заради военновремената обстановка) след като се развежда с Рифка.[1][2]

Отряда „Белски“[редактиране | редактиране на кода]

С немската окупация след 1941 г. и масовите разстрели на евреи, Тувия губи братята си Яков и Аврам (още през лятото). В началото на декември Тувия и братята му Асаел и Зус поставят началото на партизанския отряд.

На 7 декември, заедно с около 4000 евреи, са убити и родителите и малката му сестра, съпругата и новородената дъщеря на брат му Александър. 12-годишния брат Арон успява да избяга и се присъединява към отряда. По късно Белски успяват да изтеглят в гората всички оцелели роднини. През лятото на 1942 г., Тувия извежда и жена си Соня и нейните роднини от гетото в Лида. Постепенно отряда се развива и до края на немската окупация спасява над 1200 евреи. През 1943 г., окупаторите обявяват награда от 100 000 райхсмарки за главата на Тувия.[3][4]

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След неразбирателство с НКВД, Тувия, с брат си Зус, бягат в Полша и от там в Палестина, където взимат участие в Арабско-израелска война (1948). След 1955 г. Тувия, Зус и Арон се установяват в Ню Йорк, където развиват дребен транспортен бизнес. Тувия се жени за Лилка – друга еврейка преживяла войната. Имат синове – Майкъл и Робърт и дъщеря – Рут.

През 1986 г. спасените от Белски евреи организират прием в тяхна чест в хотел „Хилтън“ в Ню Йорк. Над 600 души приветстват 80-годишния по това време Тувия.

Белски умира на 12 юни 1987 г. и е погребан в еврейско гробище в Лонг Айлънд. Около година по късно е препогребан в планината Херцел в Йерусалим с военни почести.

Нито Тувия, нито който и да е от братята му са награждавани с официални награди.

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

Филми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Братята Белски“, 1994 г. (The Bielski Brothers) – документален [5]
  • „Братята Белски – Йерусалим в гората“, 2006 г. (The Bielski Brothers: Jerusalem in the Woods) – документален[6]
  • „Съпротива“ 2008 (Defiance) – игрален[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]