Тувия Белски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тувия Белски
Tuwia Bielski
Роден
Станковице (сега в Беларус), Полша
Починал
Погребан Йерусалим, Израел

Националност Флаг на Полша Полша
Флаг на Израел Израел
Флаг на САЩ САЩ
Професия военен преводач,
търговец,
партизански командир,
шофьор
Семейство
Деца Давид и Бейла Белски

Тувия Белски е полски евреин, действал като партизанин на Източния фронт, през Втората световна война. Ръководител е на отряда „Белски“, водил боеве с нацистите основно в Налибокската гора, около градовете Лида и Новогрудок.

Живот до немската окупация[редактиране | редактиране на кода]

Тувия е роден в еврейското семейство на Давид и Бейла Белски, в градчето Станковице, разположено между градовете Лида и Новогрудок, тогава в източна Полша, сега – Западна Белорусия. Тувия е трето дете в семейството и има девет братя и две сестри. Братята му Асаел, Александър (по прякор Зус) и Арон, по-късно също са членове на отряда „Белски“.

През Първата световна война Белски служи в германската имперска армия като преводач. От 1927 до 1929 г. служи в полската армия. След края на службата си се връща при семейството си. През 1929 г. се жени се за по възрастна жена, на име Рифка, с която живее в близкото градче Суботники. Рифка притежава голяма къща и магазин и семейстовото се занимава с търговия.

След съветската окупация през 1939 г., Тувия бяга в Лида, от страх да не бъде репресиран от НКВД, като буржоазен елемент, тъй като има магазин. Жена му остава в Суботники. В Лида, Белски има връзка с друга жена – Соня, за която се жени (не официално, заради военновремената обстановка) след като се развежда с Рифка.[1][2]

Отряда „Белски“[редактиране | редактиране на кода]

С немската окупация след 1941 г. и масовите разстрели на евреи, Тувия губи братята си Яков и Аврам (още през лятото). В началото на декември Тувия и братята му Асаел и Зус поставят началото на партизанския отряд.

На 7 декември, заедно с около 4000 евреи, са убити и родителите и малката му сестра, съпругата и новородената дъщеря на брат му Александър. 12-годишния брат Арон успява да избяга и се присъединява към отряда. По късно Белски успяват да изтеглят в гората всички оцелели роднини. През лятото на 1942 г., Тувия извежда и жена си Соня и нейните роднини от гетото в Лида. Постепенно отряда се развива и до края на немската окупация спасява над 1200 евреи. През 1943 г., окупаторите обявяват награда от 100 000 райхсмарки за главата на Тувия.[3][4]

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След неразбирателство с НКВД, Тувия, с брат си Зус, бягат в Полша и от там в Палестина, където взимат участие в Арабско-израелска война (1948). След 1955 г. Тувия, Зус и Арон се установяват в Ню Йорк, където развиват дребен транспортен бизнес. Тувия се жени за Лилка – друга еврейка преживяла войната. Имат синове – Майкъл и Робърт и дъщеря – Рут.

През 1986 г. спасените от Белски евреи организират прием в тяхна чест в хотел „Хилтън“ в Ню Йорк. Над 600 души приветстват 80-годишния по това време Тувия.

Белски умира на 12 юни 1987 г. и е погребан в еврейско гробище в Лонг Айлънд. Около година по късно е препогребан в планината Херцел в Йерусалим с военни почести.

Нито Тувия, нито който и да е от братята му са награждавани с официални награди.

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

Филми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Братята Белски“, 1994 г. (The Bielski Brothers) – документален [5]
  • „Братята Белски – Йерусалим в гората“, 2006 г. (The Bielski Brothers: Jerusalem in the Woods) – документален[6]
  • „Съпротива“ 2008 (Defiance) – игрален[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]