Уикипедия:Разговори/Архив/2009/февруари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Архив Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори. Моля не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, направете го на текущата страница.

Проект Психология

Има новосъздаден проект Психология. Тези от вас, които се считат компетентни или имат желание да се включат, моля да заповядат.--Радостина 20:28, 1 февруари 2009 (UTC)

Научен въпрос

Здравейте! Може и въпросът да се стори странен или не точно за тук, но реших да ги задам. Чух го или го четох някъде и се заинтересовах, затова реших да ви попитам. Какво може да стане, ако забиеш игла с голма глава, дълга 1,3 см. в гърдите над сърцето? --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 77.85.22.228 (беседа • приноси) .

Оправяне на статията за Красимир Гергов

Чуда се какво да правя с Красимир Гергов - ако някой иска да види нещо забавно, да проследи последователните редакции, започвайки, да речем, от 31 януари. В момента статията е доста зле откъм оформление, съдържание и с отсъстващи източници. Чудя се дали да не я върна до версията от 21 януари, но и тя е доста зле. Някакви идеи? --Daggerstab 10:49, 5 февруари 2009 (UTC)

Начална страница на Уикикниги

Някой би ли могъл да ми обясни, защо началната страница на Уикикниги на български е празна?--L.Payakoff 15:51, 5 февруари 2009 (UTC)

Някой я беше редактирал. Върнах предишното състояние и освен това махнах червените линкове. --Alexandar.R. 15:59, 5 февруари 2009 (UTC)

Предложение за промяна в процедурата за кандидати за избрани

Напоследък забелязвам нови предложения за кандидати за избрани, а предложения за избрана не си спомням откога няма. Според мен трябва да се направят промени в предложенията за кандидатите за избрани. Трябва да се ограничи броя им според мен, примерно на не повече от 3 и докато някоя от тях не мине в предложения за избрани, да не се предлага нова. Също така предлагам да се сложи срок на престояване в кандидати и след неговото изтичане, ако не е предложена, да отпада. Отделно трябва да решим за реда - в смисъл първа предложена в кандидати, първа в предложения за избрани, трябва да сложим някакъв ред, защото напоследък там цари хаос. Едни не могат да се разберат за източниците, други мислят, че не е енциклопедична статия, а монография, по други няма съществени приноси от много време. Изобщо мисля, че много сериозно трябва да се заемем с изработване и гласуване на процедура.--Радостина 17:51, 7 февруари 2009 (UTC)

Напротив, не цари хаос. Това, което виждам сега, е светлина в тунела. От известно време хората явно разбраха, че не от всеки кандидат за избрана, става избрана. Ако сега наберат и малко смелост, да оттеглят кандидатите си, значи на модата да се гласуват статии на конвейр и да се гледа, коя ще бие рекорда по най-много "за", най-сетне е сложен край. От много време стой предложението до избирането да се минава през два цикъла на гласуване и избиране. Това е единственият шанс да се намерят достатъчно хора и време, за да бъде отличието обективен критерий за качество. Ако пуснеш предложението за гласуване, ще го подкрепя. --Alexandar.R. 18:27, 7 февруари 2009 (UTC)
Аз първо искам да чуя мнения и предложения по въпроса... според мен трябва да има срокове и ограничаване на броя, иначе може да има 100 предложения в кандидати, които да си стоят една година без някакво развитие. Аз например се раздесеторявам в момента коя статия да преглеждам и чета, къде да правя поправки... ако сложим някакъв строг ред, примерно един месец най-много да е в кандидати и ако не се стигне до единодушие, да се оттегля... а също да няма повече от 3-4 там, мисля че ще спомогне много... Чудя се дали да няма и ограничение за една избрана на месец... ама искам да чуя мнението на колкото се може повече хора.--Радостина 18:35, 7 февруари 2009 (UTC)
Бих подкрепил това предложение с две ръце. Въпросът е там, че една статия се добавя в кандидатите, за да може да бъде прегледана от възможно най-много редактори, и съответно — подобрена. А голяма част от статиите ги преглеждат двама-трима души най-много. Поне аз така виждам нещата — например по Северна Корея всичко на всичко активно работят двама души (аз и Vammpi), и това хич не е достатъчно, за да се попълнят всички червени препратки, да кажем. А статията стои в кандидати вече може би повече от месец. Все пак не можем да се обвиняваме един друг, защото всеки пише по темите, които са му интересни, а както знаем, активните редактори не са много. – Tourbillon Да ? 09:30, 8 февруари 2009 (UTC)
Подкрепям предложението още сега. Нека наистина се приеме някакъв разумен срок, в който статията да престоява в „Кандидати“ и ако не се стигне до единодушие, да се оттегля за доработка, каквато явно ще е нужна. Така става излишно задръстване, според мен. --Peterdx 09:51, 8 февруари 2009 (UTC)
Сашо, това с набирането на смелостта е хубаво казано. Но знаеш ли какво става когато набереш смелост да махнеш един очевидно неудачен кандидат за избрана след като е клечал на гърнето няколко месеца без резултат. Казва ти се, че не ти прави чест... Радостина, можеш да погледнеш досегашните обсъждания по темите на страниците Потребител беседа:Ивелин/Избрани статии/Мнозинство и Уикипедия беседа:Избрани статии/Процедури. Приятно законотворчество. :-) Спири 10:23, 8 февруари 2009 (UTC)
Спири, хайде да не почваме пак, защото точно ти обрече тази статия на провал още в самото начало, като пренесе спора от английската на българска територия. Отделно без никакво, ама никакво предупреждение самоволно я махна. Може да се погледне беседата й и дори за слепец ще е ясно, че нито аз, нито Цено държахме да е избрана, въпреки неимоверния труд, който положихме. Държахме обаче да не се прилага така любимия тук двоен стандарт... Не ме настъпвай по болното място. Статията Кока Кола (НИЩО лично към създателите) стоя много време в кандидати, след това отиде в избрани, но след 2-3 гласа против се върна в кандидати и сега пак си седи, не по-малко време от конспиративните теории. Ето това е двоен стандарт. Никак не ми пречи да седят, но когато станат много, трудно се следи, има много повече за четене и поправяне и от това статиите само губят. Та ако предлагам някаква смислена процедура със срокове, то е за да избягна този двоен стандарт, който накара много хора да се махнат от тук. Моите уважения към труда, който полагаш тук, но понякога честно казано не разбирам някои инициативи и поведение... може и да е заради културни и битови традиции от които съм отвикнала....--Радостина 17:45, 8 февруари 2009 (UTC)
Вашата последна реплика е прочетена от:   Спири 22:24, 9 февруари 2009 (UTC)
Радост, подкрепям идеята ти за промяна, но не разбирам за какъв двоен стандарт може да се говори в цитираните от теб случаи? Спири е изразила аргументирана позиция срещу избирането на определена статия и, както може да се види от беседата, съвсем не е била единствената с резерви по въпроса. След като статията се застоява с месеци в Кандидати, а явно остава още работа по нея, напълно оправдано е свалена от Кандидати, защото „Не е на финалната права“. Съвсем неоснователно е да се вменява недобросъвестност и своеволие, още повече, че след възражения на беседата Спири е върнала статията в Кандидати, откъдето тя е свалена след още месец без нужното развитие. И нима това, че Спири е проявила инициатива по отношение на една статия, застояла се в Кандидати, а никой не е проявил инициатива по отношение на останалите, може наистина да се разглежда като пример за двоен стандарт? Не мисля. Просто всеки участва в проекта според интересите и възможностите си. А дейността на Спири тук определено заслужава уважение и бележките във връзка с „любимия двоен стандарт...който накара много хора да се махнат от тук“ са най-малкото неуместни в случая. Същинският проблем си остава нестройната организация и нека продължим дискусията по разрешаването му по-малко емоционално, с повече У:ППД и по същество.
Напълно съм съгласна, че когато кандидатите станат много, „трудно се следи, има много повече за четене и поправяне и от това статиите само губят“. За ограничаването броя на кандидатите още не мога да преценя, но определено намирам за добра идея да има срок — не по-кратък от 2 седмици и не (много) повече от месец — след който статиите да се свалят от Кандидати, ако не са готови за гласуване. Един месец ми се струва разумен срок, в края на който (ако междувременно не е предприето гласуване) следва на беседата да се вземе решение дали статията е готова за гласуване. Ако е — предлага се при първа възможност, ако не е — сваля се от Кандидати, където отново може да се предложи след известен период, ако има развитие по отношение на проблемите, заради които не е била преценена като готова за гласуване преди. За периода (от свалянето до повторното пускане на статия в Кандидати) също ще трябва да се уточни дали да е три месеца като при отхвърлените при гласуване статии или друг (по-кратък според мен) срок... --Maymay 21:31, 11 февруари 2009 (UTC)
Можем надълго и нашироко да спорим на тази тема, за мен въпросът е принципен... най-вероятно няма до стигнем да съгласие. За мен махането на статия от кандидати по собствено усмотрение без допитване поне до съавторите е своеволие. Друго е това, което направи Дан след това - пита има ли възражения, допита се и ние се съгласихме. Искам да бъда разбрана правилно, репликата ми не е към Спири, а към конкретния подход в случая, който аз намирам за непочтителен и произволен акт. Въпросът както казах е принципен и този подход не влиза в моите принципи. Хайде кажи ми какво би станало ако на всеки на който му кефне и нещо не му хареса, почне да го маха от кандидати. А случаят е точно такъв, НЕ затова че статията е престояла, а защото е дразнещо съдържанието на статията. Ако не беше така и ако се постъпваше принципно и ако не се прилагаше двоен стандарт, досега Кока Кола отдавна да си е отишла. Ако забелязваш, по конспиративните теории съм работила усилено до 6 декември, Спири я махна БЕЗ никакво предупреждение на 30 декември, само 3 седмици след като спрях... а и бяха Коледни празници в края на краищата! По Кока Кола не са правени никакви съществени приноси от началото на ноември.... хайде ти ми кажи сега не е ли двоен стандарт? Аз съм за резонни, нормални срокове, може и да е flexible (не мога да намеря думата), ако например усилено се работи по някоя статия, може и малко повече време да се даде, но да седят по 6 месеца статии в кандидати и да не се стига до споразумение и да не се предлагат... значи мястото им не е било в кандидати... Че ние мъниче ако вземем, за 6 месеца ще го направим научен труд... Тук става въпрос за количество за сметка на качество, предлагам да няма повече от 3 статии в кандидати и да не престояват повече от месец, освен ако не е много усилена работата по тях (тогава да се даде още една седмица), след което или се предлагат за избрани или се оттеглят от кандидати, но от АВТОРИТЕ СИ, или поне с тяхното допитване... а не куче влачи, диря няма... то има ама...Ухилен съм--Радостина 22:11, 11 февруари 2009 (UTC)
Ами аз вече писах по-горе защо не виждам произвол, непочтителност, безпринципност и най-малкото двоен стандарт в описаните ситуации (маркирах с курсивче в горната ми реплика, за да не се повтарям прекалено :-)). Казваш „ако се постъпваше принципно и ако не се прилагаше двоен стандарт, досега Кока Кола отдавна да си е отишла“ - и ти, и аз, и авторите на статията, и всеки друг редактор, на когото е направило впечатление, че Кока Кола се застоява в Кандидати, сме имали възможност да повдигнем въпроса, че няма развитие и да предприемем, ако намираме за необходимо, последващи стъпки. Никой тук няма изрични задължения да се справя с такива казуси, досега не е имало общоприети, утвърдени правила за действие в такива ситуации, отговорността е на всички редактори. Кой/и от тези всички според теб не е постъпил принципно, кои принципи са нарушени (след като досега не е имало формални такива) и има ли наистина основания да се говори за двоен стандарт?... А на 30 декември Конспиративните теории са махнати не от Спири и не без предупреждение ([1]). Може би просто влагаш твърде много емоция и прибързваш с някои изводи и оценки... Повече не мисля да задълбавам - ти ще прецениш дали имаш желание да погледнеш на ситуацията от различен ъгъл...
Виж, предложението месец + седмица при усилна работа ми и предлагане/оттегляне от/с допитването на авторите ми се струва добре (за броя кандидати още не мога да преценя) и се надявам, че с приемането на опростен, гъвкав модел за действие ще се спести създаването на ненужно напрежение в ситуации, които съвсем не би трябвало да са повод за такова. --Maymay 03:04, 12 февруари 2009 (UTC)
Казах ти, че можем да спорим много и няма да достигнем до общо становище именно защото гледаме от различен ъгъл на тези неща. За общочовешки принципи става въпрос, Maymay, за култура на поведение, за традици и възпитание, за това става въпрос... неща от които съм отвикнала явно и една от причините да напусна България и една от причините да си отидат оттук Иво и Богорм (ако си спомням добре името)... Ако искаш да проумееш за какво става въпрос, елементарен пример: в САЩ като пазарувам, продавачката ми дава бележката накрая в ръката, като ме гледа усмихнато и ми пожелава приятен ден. Като бях в България, касиерката я хвърли на лентата и дори не ме погледна. ЕТО затова става въпрос, ето това е което отблъсква много хора, но наистина е безсмислено да го циклим, а и мисля да си взема сериозна почивка от Уики... --Радостина 17:33, 12 февруари 2009 (UTC)
Аз уж щях да участвам в тази дискусия, но поизостанах малко. Е, няколко мисли и от мен:
  • Като писах, че хората трябва да имат смелост да махат статии от списъка на кандидатите, имах предвид предложителите да махат статиите, които са предложили.
  • Много е забавно за представител от силния пол да наблюдава пререкания в лагера на другия пол.
  • Почивки от Уикипедия са полезни - препоръчвам ги на всички.
  • И в Уикипедии на езици от страни, в които касиерките се усмихват, нещата често загрубяват.
  • Богорм не си е тръгнал: приутили са го временно в македонската.
  • Друго май не се сещам сега.
--Alexandar.R. 18:44, 12 февруари 2009 (UTC)18:34, 12 февруари 2009 (UTC)

Чинки - терминология на български - въпроси

Здравейте! Трябва помощ за статията Галапагоски чинки, която бе предложена за избрана.

В беседата бе повдигнат един важен въпрос, но междувременно се изписа цяла гора от обяснения и заяждания и се боя, че това ще се изгуби. Та, ако някой сведущ знае, нека обади дали е правилно на български да се каже:

  • анализ на микропоследователностите (демек microarray);
  • RFLP-анализ (aнализ на полиморфизми по дължината на рестрикционните фрагменти);
  • изместване на белезите (Character displacement).

Благодаря предварително.--Добри 22:57, 8 февруари 2009 (UTC)

Гласувайте за картинка на годината

Гласуването започва на 12 февруари и е отворено за всички уикимедианци, регистрирали се преди 1 януари 2009 г. и имащи 200 редакции на 1 Уикимедия сметка по време на гласуването. – Цено Максимов 07:52, 11 февруари 2009 (UTC)

Помощ за имена на селища

Някой от обичайните заподозрени :) може ли да ми помогне с имената?

Благодаря предварително. --Daggerstab 14:55, 12 февруари 2009 (UTC)

Герен. За второто - и аз така мисля. --Спас Колев 15:32, 12 февруари 2009 (UTC)
И за двете потвърждавам. Бил съм в Гархинг, т.е. така е :-D. --PetaRZ ¬ 19:09, 12 февруари 2009 (UTC)

Translatewiki.net update

  • Translatewiki.net formerly known as Betawiki is where the Internationalisation and Localisation of MediaWiki is concentrated. Over 300 languages are supported, issues with MediaWiki programs are dealt with. We need all the help we can get to ensure that we can maintain this service in the face of an increasing workload.
  • Currently 95.37% of the MediaWiki messages and 70.22% of the messages of the extensions used by the Wikimedia Foundation projects have been localised. Please help us help your language by localising and proof reading at Betawiki. This is the recent localisation activity for your language. Thanks, GerardM 12:22, 13 февруари 2009 (UTC)
  • Currently 96.25% of the MediaWiki messages and 68.31% of the messages of the extensions used by the Wikimedia Foundation projects have been localised. Please help us help your language by localising and proof reading at Betawiki. This is the recent localisation activity for your language. Thanks, GerardM 11:40, 9 март 2009 (UTC)
  • PS Please help us complete the most wanted messages..

Български или чуждестранни книги

Във връзка със статията Чарлз Дарвин беше повдигнат въпросът дали неизползването на български книги представлява недостатък (Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Чарлз Дарвин#Коментари). Преди време и на мен ми се въртеше една такава мисъл из главата: колкото по-достъпна е литературата, толкова по-добре за статията. Потребител:Добри например неслучайно гледа да употребява книги, които са достъпни онлайн. Това, разбира се, не винаги е възможно. Що се отнася до достъпността на печатните книги: тя не е хомогенна. Има книги на български, които са трудно или недостъпни извън България (например псевдонаучни издания, които понякога също биват употребявани или поне коментирани в Уикипедия). Някои книги пък, които не са на български, са по-малко достъпни в България. Последното обаче не е задължително да е така. Идеалният случай е, когато дадена книга е достъпна, както в България, така и в други страни. За да може да се придобие представа в конкретни случаи е полезно да се направи пул от линкове към електронни каталози подобен на Източници на книги, но не с магазини, а с библиотеки. Там може да се постави например линк към Народната библиотека в София. За преценка на качеството на линковете (български, балкански, американски, руски, немски, френски и т.н.т.) ще разчитаме на хора запознати със условията в съответните региони и със съответните езикови познания. Още нещо, което може да бъде съблюдавано (там където е възможно), e да се посочват книгите в превод и в оригинал. Например така: Adanir, Fikret: Die makedonische Frage, ISBN 3-515-02914-1 (в превод на бълг. Аданър, Фикрет: Македонският въпрос, ISBN 954-90556-5-5) или Аданър, Фикрет: Македонският въпрос, ISBN 954-90556-5-5 (=Adanir, Fikret: Die makedonische Frage, ISBN 3-515-02914-1). Проблемът с разминаването на номерата na страниците може да се отслаби, като се посочват допълнително и номерата на използваните глави (например ... ,стр. 128, глава IX., §3.3 ...) "Източници на книги" е специална страница и не може да бъде радактирана просто така. Предложете, къде да събираме линкове към електронните каталози. Ще се радвам на качествени линкове от България, Америка, Франция и други страни. За линкове от немско говорящото пространство (Австрия, Швейцария и Германия) ще гледам да се погрижа аз. --Alexandar.R. 09:22, 15 февруари 2009 (UTC)

Проблемите с набавянето на съответната литература на български са добре описани от Alexandar.R. Аз съм един от редакторите, които основно се занимават да превеждат готови статии, като го правя от трите най-добре развити версии на У - тези на френски, немски и английски. Там естествено по правило няма източници на български, което според някои е недостатък. Факт е обаче, че по редица въпроси българската наука не представя оригинални изследвания, а преводната литература не отразява най-новото в съответната област. Както и е факт, че първоизточниците по множество въпроси не са на български. Някои автори дори въобще не са превеждани на български (например наскоро установих това за Томас Гордън, като много ще се радвам, ако някои ме опровергае, защото бих искал да го препоръчвам на приятелите си с майчин език български на български). Не е ли вярно, че в крайна сметка самият превод на статията в Уикипедия се превръща сам по себе си в източник на български? Та нали именно заради това всички ние правим приноси в българската У, а не праскаме просто линкове към някоя другоезична версия. Съгласен съм, че е необходимо сравнение по отношение на термините, за да има съответствие с наложили се изрази. Но ако редактора разбира за какво пише, старае се да използва правилните български аналози на термините, и превежда от свястна чуждоезична статия, то резултатът не може да е лош. --ForestDim 15:08, 15 февруари 2009 (UTC)
Според мен трябва да се избират източниците на български предимно заради проверимостта. Това не означава да се пренебрегнат чуждоезичните, когато са наложителни, но когато има превод ми се струва по-добре да се посочи той. Когато видя една чудесно написана статия, а всички източници са на английски, е то все едно е без източници за хората, които не знаят английски, а те все още са много. Нали източниците са да служат информацията в статиите да е проверима, а за много хора, които не владеят даден чужд език (а всички източници са на него) всъщност не могат да проверят нищо и посочването на изоточници губи функцията си.--Алиса Селезньова 19:11, 15 февруари 2009 (UTC)
Алиса, напълно съм съгласен, че по възможност трябва да се цитират източници на български език. Но ако оригиналът е на език, който читателят не владее, той така или иначе просто не е в състояние да провери каквото и да било, а само може да се доверява благоговейно на автора-преводач на български (бил той редактор в Уикипедия или професионален преводач). Мога да ти дам редица примери от скромния ми научен опит - хващал съм професори, които цитират източници, които обаче не са оригинали, и съдържат грешки. Обаждал съм се на автори, които цитират статии, да ми дадат копия от тези статии, които са ми признавали "Ами ние не сме ги чели в оригинал, просто сме се доверили на еди кой си автор, който ги е чел". Обаче ги цитират по начин, все едно те са ги чели. Хващал съм автори да цитират несъществуващи статии или пасажи от статии. А какво да кажем за еволюцията? В християнските книжарници у нас е пълно с креационистка литература на прекрасен български. Хващам едно такова нещо и пиша една чудесна статия в Уики с източници на български ... Кой ще ми обори аргументите? Има ли превод на български на последните публикации по темата на (нека сега не се ровя да изброявам автори), които са изложили своите научни аргументи? Ми не. Вярно, темата за спора „еволюция-креационизъм“ е специфична, признавам.--ForestDim 22:10, 15 февруари 2009 (UTC)
Заглавието, което избрах за тази конверзация - "Български или чуждестранни книги" - не е най-подходящото. Проблемът е, по-скоро в това дали книгите са достъпни или не, а не дали са на български или на чужд език. Ако някой не владее даден език ... е, нали се сещате филма "Двойникът": "От кога ми обещаваш да преведеш тези десет реда?" (46:45 мин). Правило, с което използването на български книги да бъде поощрявано, надали може да се въведе поради посочените от ForestDim причини: понякога на български просто няма достатъчно актуална литература. Все пак (и това беше идеята ми да повдигна въпроса) при писането може да се хвърля по един поглед в електронните каталози, колко достъпна е използваната литература (независимо на какъв език е) и да се добавят алтернативи, когато това е възможно. Алтернативи може да са: превод на български (или на по-достъпен от оригиналния език), друго издание (понякога статии са поместени в сборници и в списания, като едното или другото издание може да се окаже повече или по-малко достъпно), друга (по-достъпна) книга, която съобщава същия факт. Намирането на алтернативи не винаги е възможно от раз. Затова моят призив е, ако статията не е идеална от гледна точка на достъпността на литературата, авторите да не и обръщат гръб и ако някъде им се мернат още и по-достъпни източници да се сещат да ги добавят (евентуално впоследствие). Разбира се, най-важното е текстът на статията да е на висота, но има и други аспекти. Със сигурност има хора, които внимават да не цитират на сляпо, както това правят по-горе споменати колеги на ForestDim. "...самият превод на статията в Уикипедия се превръща сам по себе си в източник на български..." - точно тук е уловката: статиите в Уикипедия не са източници, а компилати от източниц и не могат да бъдат цитирани. --Alexandar.R. 07:51, 16 февруари 2009 (UTC)
„статиите в Уикипедия не са източници, а компилати от източниц и не могат да бъдат цитирани“ - явно не си чел това [2]--ForestDim 21:30, 11 март 2009 (UTC)
Александър има предвид, че статии в У не могат да бъдат цитирани като източници в други статии в У. Ако пишеш външна статия, реферат, курсова работа, естествено можеш да си ползваш и да цитираш статия от У като източник (освен, ако нямаш забрана от преподавателя за ползване на У Ухилен съм). Защо си дал тази препратка [3]? --Stanchev 21:44, 11 март 2009 (UTC)
Позовавания на Уикипедия съм срещал само в ежедневници, в емисии новини по телевизията и в туристически проспекти. Научни издания не цитират Уикипедия. --Alexandar.R. 05:54, 12 март 2009 (UTC)
За Станчев : не могат или по-скоро не е подходящо да се цитират в раздела „Източници“. На практика Уикипедия е може би най-самоцитиращото се издание - всяка синя препратка го доказва. :) А препратката, която съм дал, служи за генериране на стандартизирана референция при цитиране (въведи например "Галапагоски чинки" и виж какво ще даде :) И така - Уикипедия не само може, но и е предвидено да се цитира, въпрос на желание е да се прави.
За Александър : верно, не я цитират. От суета. Лично аз очаквам един ден това да се промени. Защото Уикипедия е настолна справочна база за учените, почти всеки учен си го признава :) Първо гледаш там, после гледаш източниците и ги цитираш директно. Аз обаче цитирах в дисертацията си У със съгласие на професора ми. И в статиите си бих я цитирал, от уважение към труда на толкова редактори да направят толкова достъпно и понякога толкова качествено някои статии. --ForestDim 20:10, 12 март 2009 (UTC)
Въздържах се от отговор преди няколко дена, защото смятам, че е хубаво да се мисли позитивно. В момента по btv върви един разговор за Рибново в шоуто на Слави. Там един многознайко казва, че знае какво е "ислямски фундаментализъм", защото преди предаването проверил в Уикипедия. Утре можеш да гледаш записа на btv.bg и да видиш какви типове набират самочуствие чрез Уикипедия. Не са вредни от време на време преживявания, които приземяват. --Alexandar.R. 21:36, 18 март 2009 (UTC)
Скъпи, в самото цитиране няма нищо съществено. Няма източник на този свят, който да гарантира напълно достоверността на това, което твърди. Всичко опира в крайна сметка до разбирането на същината на нещата. Но малцина са тези, които тръгват по този мъчен път, и то само в отделни тесни области на познанието, защото ерата на учените-енциклопедисти свърши (мисля, че последният беше Анри Поанкаре). Всички останали се доверяваме благоговейно на 99% от нещата, които чуваме или четем. Уикипедия е просто един безплатен супермаркет. Има всичко - и чудесни неща, и боклуци. Ако си познавач - избираш качественото. Ако не - рупаш боклуци. --ForestDim 21:20, 19 март 2009 (UTC)
Е да, прав си. Моят смут от предложението - учените да почнат да цитират Уикипедия - е може би малко като при войника Швейк, където той разказва, че според неговия обер-лейтенант без дисциплина всички войници ще почнат да се катерят по дърветата и си представя с ужас как на Карловия площад на всяко дърво виси по един войник без всякой дисциплины. --Alexandar.R. 22:03, 19 март 2009 (UTC)
Учени да цитират Уикипедия? Несериозно е. :-) Щеше да е сериозно, ако У беше достоверен източник на информация за специфични науки. За съжаление обаче не е, на този етап. Поради тази причина се "радвам" на хора, от примера на Alexandar за фундаментализма. Малко ми е некомфортно, че се бутам между големите уикипедианци, но не се въздържах. Като доста нов започнах да редактирам някои статии и верижно стигах до други статии, които бяха все по-объркани и по-объркани, на места безумни. Това с цитирането на У в бъдеще време е хубаво пожелание. Как обаче всичко да е достоверно, дори с източници, ако да речем някой е писал статия, позовавайки се на определени източници, без да разбира нито материята, нито източниците? --Vierko 20:19, 23 март 2009 (UTC)
Разбира се, имам предвид статии от английската У като достойни за "цитиране". А това за неразбирането на материята и на източниците и писането на статии - ела в реалната наука да видиш какво става. Писачите бол, разбирачите - неколцина.--ForestDim 22:10, 24 март 2009 (UTC)
Тази дискусия се разми и заприлича по дължина на дискусията за яйцето и кокошката. Не сме първите, които дискутират въпроса дали може да се има доверие на Уикипедия. В немската Уикипедия считат, че качествтото на английската е "подводно" и реагират много раздразнено, когато се преписва от английската или пък се привеждат доводи изложени там. В научния свят се произвежда и много брак - така е, но има механизми за контрол, които в Уикипедия липсват. В Уикипедия също има механизми за контрол, които са обаче по-неефективни. Това се дължи най-вече на липсата на хора и на йерархия. В Уикипедия на английски пишат около 4000 активни потребители. Това е далеч по-малко от платените сътрудници на институтите, университетите и издателствата по света. Освен това в Уикипедия много трудно се утвърждава елит, който е в състояние да гарантира качество. Почти всички редактори са ученици, студенти и по-рядко докторанти. Докато в университетите това са професори, докторанти и по-рядко студенти. От там идва разликата. --Alexandar.R. 14:09, 25 март 2009 (UTC)
За мен дискусията не е дали може да се има доверие или не на Уикипедия. Към всеки източник на информация трябва да се подхожда критично. Не повече към Уикипедия, отколкото към който и да е друг. По отношение на твоите доводи :
Има значение колко редактори пишат по една и съща специфична тема, съответно колко учени се занимават с един и същ научен проблем. Например по научния проблем, по който съм се занимавал аз, в целия свят мога да ги изброя на пръстите на едната ръка. Говоря за тесните специалисти. В съответната статия в Уикипедия се засичаме често поне 5-6 човека. Същия порядък.
В перспектива У става все по-добра като съдържание, обхват на темите, дълбочина на темите и прочие. Въпрос на време. Какъв ще е „крайният“ продукт? Моята визия за крайният продукт ще е във вид на статия, която, ако е на научна тема, в научните среди се класифицира в графата обзорни статии. Това е силата на Уикипедия. Този тип статии обикновено не се характеризират с някакви открития, но пък дават добра представа за основите на проблема и ако са добри, представят и последните научни приноси. Една завършена качествена статия в Уикипедия е по-добра от една обзорна статия в научно списание, защото
1. Може да съдържа по-актуална информация
2. Не е ограничена по отношение на обема
3. До нея има свободен достъп
4. Всяко отделно изречение може да бъде референсирано с източник. В английската У има вече доста такива статии. Такова качество на референсирането не се постига в една научна статия. В никоя научна статия не можеш да дадеш толкова много източници в такива детайли. В това отношение У може да даде по-добро качество.
5. По отношение на елита - процеса на еволюция на една статия в У може би има различи етапи. В началото на един професор ще му е скучно да пише базови положения в У. Това са упражнения за ученици и студенти, и те ще си свършат работата. После обаче докторантите ще напишат кое е най-актуалното (state of the art). Пък накрая и дъртият професор (казвам го иронично, защото на запад бившите ми колеги-докторанти станаха професори на 35 години) ще направи една синтеза ... особено, ако е укипедианец от докторантските си години. В много отношения нашата дискусия се върти повече около настоящето състояние на У, но моите доводи ще стават все по-силни с времето. Ако визията ми за У се потвърди, разбира се.--ForestDim 22:42, 26 март 2009 (UTC)
Трудно е да се гадае в бъдещето. Може да се окажеш прав. Моите наблюдения в някои конкретни области из Уикипедиите на различни езици е, че Уикипедия може би ще е в състояние да остави зад себе си общообразователните енциклопедии като Britannica, Brockhaus, Larousse, Енциклопедия България, Болшая Советская и т.н.т.. От по-малките тематични справочници също не би трябвало да се смущава. Непреодолима цел ми се виждат обаче големите професионални енциклопедии (като например Математическая энциклопедия, en:Realencyclopädie der Classischen Altertumswissenschaft, en:Reallexikon der germanischen Altertumskunde, Кирило-Методиева енциклопедия, pl:Słownik starożytności słowiańskich и т.н.т.) В някои тематични раздели ми се струва даже, че статиите не клонят към това качество, а стават по-лоши, стагнират или се развиват толкова бавно, че никога няма да могат да го достигнат. Е, нека следиме развоя на нещата - ще има сигурно и в бъдеще повод за подобни разговори. --Alexandar.R. 07:20, 27 март 2009 (UTC)
Нали знаеш рецептата за английската ливада „косиш, поливаш, косиш, поливаш ... и така 200 години.“ Нека дадем на проекта Уикипедия 150 години време за развитие, колкото се е развивала en:Realencyclopädie der Classischen Altertumswissenschaft ... Ако използваме един и същ мащаб при сравнението - мисля, че за първите години от съществуването си, достиженията на У са по-големи.
виж това [4]

--ForestDim 18:08, 31 март 2009 (UTC)

Featured и Selected

Макар че не е съществен проблем искам да обърна внимание на превода на тези две думи. В първия случай се има предвид, някаква добре написана статия, а във втория избрана за показване. В Българоезичната Уикипедия се използва само избран/а/и. Може би, трябва да се помисли за някакво разграничение. --Ivanko 07:54, 17 февруари 2009 (UTC)

Проектиране на Портали

Искам да обърна внимание на конструкцията на порталните страници. Един от основните проблеми в тези страници е, че техните подстраници са именувани като шаблони и така е прекъсната връзката им с главната страница. Това преименуване е направено през 2006 г. почти за всички Портали и оттогава има много малко редакции по тях. Предполагам, че тогава някои неща не са били толкова ясни, колкото днес. Към настоящия момент повечето (ако не и всички) чуждоезични уикипедии използват един и същ принцип при именуване на порталните подстраници - това отпреди 2006 г. В тази връзка предлагам преименуване на порталните шаблони в подстраници на портала. --Ivanko 09:55, 18 февруари 2009 (UTC)

Доколкото знам, по онова време просто е нямало възможност подстраници от именно пространство "Портал" да се включват като шаблони. --Daggerstab 12:08, 18 февруари 2009 (UTC)