Уилям Джоунс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за английския езиковед. За уелския математик вижте Уилям Джоунс (математик).

Уилям Джоунс
William Jones
английски езиковед

Роден
Починал
27 април 1794 г. (47 г.)
Погребан Индия
Научна дейност
Област Лингвистика
Уилям Джоунс в Общомедия

Уилям Джоунс (на английски: William Jones) е английски филолог, юрист, индолог и ориенталист.

Роден е на 28 септември 1746 година в Уестминстър в семейството на математика Уилям Джоунс. През 1783 година заминава за Калкута, където е назначен за съдия и където започва да се интересува от индийската култура. Той е известен като първият учен, установил връзката между индийските и европейските езици, разглеждани днес като част от общо индоевропейско семейство.

През 1774 г. Джоунс публикува книгата „Poeseos Asiaticae Commentariorum libri sex“, която съдържа описание на арабско, персийско и тюркско метрично стихословие и поезия, в която прави сравнение между арабския и древния стихотворен размер. [1] Издаваното от него списание „Азиатски изследвания“ има голям успех, като течението му претърпява три пиратски издания.[2]

Уилям Джоунс умира на 27 април 1794 година в Калкута.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фролов Д. В. Классический арабский стих. М., 1991. С.5
  2. Master, Alfred (1946) The Influence of Sir William Jones upon Sanskrit Studies // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]