Уилям Джоунс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Джоунс
английски езиковед

Роден
Починал
27 април 1794 г. (47 г.)
Научна дейност
Област Лингвистика
Уилям Джоунс в Общомедия

Уилям Джоунс (на английски: William Jones, 28 септември 1746 – 27 април 1794) е английски филолог, ориенталист (предимно по индийски изследвания) и преводач, основател на Азиатското бенгалско общество. Джоунс по традиция се счита за основател на сравнителната и историческата лингвистика.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Уестминстър в семейството на Уилям Джоунс – баща и виден математик. Още в детството си той открива необичайния си талант към изучаване на езици и още от малък овладява гръцки, латински, персийски и арабски, както и основите на китайския език. До края на живота си той овладява свободно тринадесет езика, а сравнително добре – до двадесет.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Бащата на малкия Уилям умира когато е на три години. Той завършва едно от най-престижните училища в Англия (Хероу), а по-късно – колежа към Оксфордския университет през 1764 г. През 1763 г. Джоунс пише на латински поемата „Каиса“, която разказва за изобретяването на шаха (от богинята Каиса, която се счита за покровителка на тази царска игра).[източник? (Поискан преди 13 дни)]

По-късно е вече склонен да разглежда езика на Авестата като диалект на санскрит. [1]

През 1774 г. Джоунс публикува книгата «Poeseos Asiaticae Commentariorum libri sex», която съдържа описание на арабско, персийско и тюркско метрично стихословие и поезия, в която прави сравнение между арабския и древния стихотворен размер. [2]

Периодиката която издава по индология, озаглавена „Азиатски изследвания“ бележи истински бум, като книжките ѝ в Европа се продават на черната борса в цели три пиратски издания. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Авеста в русских переводах. СПб, 1997. С.33, статья И. С. Брагинского
  2. Фролов Д. В. Классический арабский стих. М., 1991. С.5
  3. Master, Alfred (1946) The Influence of Sir William Jones upon Sanskrit Studies // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cannon, Garland H. (1964). Oriental Jones: A biography of Sir William Jones, 1746 – 1794. Bombay: Asia Pub. House Indian Council for Cultural Relations. ((en))
  • Cannon, Garland H. (1979). Sir William Jones: A bibliography of primary and secondary sources. Amsterdam: Benjamins. ISBN 90-272-0998-7. ((en))
  • Cannon, Garland H. (2006). The Life and Mind of Oriental Jones: Sir William Jones, the Father of Modern Linguistics. Cambridge University Press. ISBN 0-521-02526-5. ((en))
  • Cannon, Garland H.; & Brine, Kevin. (1995). Objects of enquiry: Life, contributions and influence of Sir William Jones. New York: New York University Press. ISBN 0-8147-1517-6. ((en))
  • Franklin, Michael J. (1995). Sir William Jones. Cardiff: University of Wales Press. ISBN 0-7083-1295-0. ((en))
  • Jones, William, Sir. (1970). The letters of Sir William Jones. Cannon, Garland H. (Ed.). Oxford: Clarendon Press. ISBN 0-19-812404-X. ((en))
  • Mukherjee, S. N. (1968). Sir William Jones: A study in eighteenth-century British attitudes to India. London, Cambridge University Press. ISBN 0-521-05777-9. ((en))
  • Poser, William J. and Lyle Campbell (1992). Indo-european practice and historical methodology, Proceedings of the Eighteenth Annual Meeting of the Berkeley Linguistics Society, pp. 214 – 236. ((en))
  • The 1911 Encyclopedia Britannica, 11th ed. Sir William Jones ((en))

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]