Уилям Фентън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уилям Фентън
William N. Fenton
американски етнолог
Роден
Починал
17 юни 2005 г. (96 г.)
Научна дейност
ОбластАнтропология
Работил вСмитсънов институт

Уилям Нелсън Фентън (15 декември 1908 – 17 юни 2005) е американски учен, известен с обширните си изследвания върху ирокезката история и култура. Започва проучванията си за ирокезите през 30-те години на ХХ век и публикува няколко значителни труда през следващите десетилетия. Последният му труд е публикуван през 2002 г. В карирерата си Фентън е заемал постовете директор на Музея на щата Ню Йорк и професор по антропология в Университета на щата Ню Йорк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранна кариера (1908 – 1955)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1908 г. в Ню Рошел, щата Ню Йорк. Семейството на Уилям Фентън има контакти с индианците сенека още през 60-те години на XIX век. Той израства в западната част на щата Ню Йорк и постъпва в Колежа „Дартмут“, където се дипломира през 1931 г. и получава докторска титла в Йейлския университет през 1937 г. През 30-те години живее сред племето сенека в западен Ню Йорк, като по този начин овладява тамошния сенекски диалект (вж. ирокезки език). На 26 януари 1934 г. е осиновен от сенекския Клан на ястреба – същият клан, осиновил Люис Хенри Морган близо век по-рано.

Фентън бързо се утвърждава като име в ирокезката етнология. През 30-те и 40-те години издава редица доклади, където излага становището си по редица проблеми на ирокезката антропология. Фентън фокусира вниманието на такива теми като разнообразието в културите и взаимовръзките между северните и южните племена.

В работата си като етнолог в Бюрото по американска етнология към Смитсъновия институт, той насочва вниманието към основните исторически и етнографски източници. Извършва важни проучвания на ирокезките музика и танци.

Зрели години (1956 – 2005)[редактиране | редактиране на кода]

Уилям Фентън достига позицията на старши етнолог към Смитсъновия институт през 50-те години, преди да започне работа към Щатския музей на Ню Йорк в Олбани. Там се издига до директор и събира голяма колекция от ирокезки предмети. От някои племена Фентън е критикуван за отказа си да върне някои артефакти – той приема музеите като пазители на културното наследство. Някои племена го упрекват и заради разкриването на техни свещени ритуали в неговите трудове.

Фентън напуска музея, за да стане професор по антропология в Университета на щата Ню Йорк в Олбани. Оттегля се от тази позиция през 1979 г., но остава активен участник в ирокезките изследвания, като през 1998 г., наближаващ 90 години, издава „Великият закон и Дългия дом: политическата история на ирокезите“.

Фентън умира на 96-годишна възраст на 17 юни 2005 г., на път за болницата в Купърстаун, щата Ню Йорк.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Фентън пише изключително на ирокезка тематика. Неговите най-значителни трудове включват:

  • An Outline of Seneca ceremonies at Coldspring Longhouse, 1936, проучване към доктората му за Университета Йейл;
  • Contacts between Iroquois herbalism and colonial medicine, 1941, ISBN 0-8466-4032-5;
  • Songs from the Iroquois longhouse: program notes for an album of American Indian music from the eastern woodlands, 1942, музикална колекция към Библиотеката на Конгреса;
  • The Roll Call of the Iroquois Chiefs, 1950, ISBN 0-404-15536-7;
  • Symposium on local diversity in Iroquois culture, 1951, US Government Printing Office;
  • The Iroquois Eagle Dance: an offshoot of the Calumet Dance, 1953, ISBN 0-8156-2533-2;
  • The False Faces of the Iroquois, 1987, ISBN 0-8061-2039-8;
  • The Great Law and the Longhouse: a political history of the Iroquois, 1998, ISBN 0-585-19883-7;
  • The Little Water Medicine Society of the Senecas, 2002, ISBN 0-8061-3447-X.

Източници[редактиране | редактиране на кода]