Уилям Фентън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям Фентън
американски етнолог
Роден
Починал
Научна дейност
Област Антропология

Уилям Нелсън Фентън (15 декември, 1908 - 17 юни, 2005) е американски учен и писател, известен с обширните си изследвания върху ирокезката история и култура. Започва проучванията си с ирокезите през 30-те години на миналия век и публикува няколко значителни труда през следващите десетилетия. Последната му работа е публикувана през 2002 г. В карирерата си Фентън е заемал постовете директор на Щатския музей Ню Йорк и професор по антропология в Щатския университет Ню Йорк.

Ранна кариена (1908-1955)[редактиране | редактиране на кода]

Фентън се ражда през 1908 г. в Ню Рошел, щата Ню Йорк. Семейството на Фентън има контакти с индианците сенека още през 60-те години на XIX век. Той израства в западната част на щата Ню Йорк и постъпва в Университетът Рочестър, където се дипломира през 1931 и получава докторат от Университета Йейл през 1937 г. През 30-те живее сред сенека в западен Ню Йорк, като по този начин овладява тамошния сенекски диалект (вж. ирокезки език) На 26 януари 1934 г. е осиновен от сенекския Клан на ястреба - същият клан, осиновил Люис Хенри Морган близо век по-рано.

Фентън бързо се утвърждава като име в ирокезката етнология. През 30-те и 40-те години издава редица доклади, където излага становището си по редица проблеми на ирокезката антропология. Фентън фокусира вниманието на такива теми като разнообразието в културите и взаимовръзките между северните и южните племена.

В работата си като етнолог в Бюрото по американска етнология към Смитъновия институт, той насочва вниманието към основните исторически и етнографски източници. Извършва важни проучвания на ирокезките музика и танци.

Късна кариера (1956-2005)[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Фентън достига позицията на старши етнолог към Смитсъновия институт през 50-те, преди да започне работа към Щатския музей Ню Йорк в Олбани. Там се издига до директор и събира голяма колекция от ирокезки предмети. Фентън е критикуван от някои племена, заради отказа си да върне някои артефакти – той приема музеите като пазители на културното наследство. Някои племена също така го упрекват заради разкриването на техни свещени ритуали в неговите трудове.

Фентън напуска музея, за да стане професор по антропология към Щатския музей Ню Йорк в Олбани. Оттегля се от тази позиция през 1979 г., но остава активен участник в ирокезките изследвания като през 1998 г., наближаващ 90 години, издава „Великият закон и Дългия дом: политическата история на ирокезите“.

Фентън умира на 96 години. Това се случва 17 юни 2005, на път за болницата в Купърстаун, щата Ню Йорк.

Писмени трудове[редактиране | редактиране на кода]

Фентън пише изключително на ирокезка тематика. Неговите най-значителни трудове включват:

/запазени са заглавията в оригинал, тъй като никоя от изброените книги не е превеждана на български език досега/

  • An Outline of Seneca ceremonies at Coldspring Longhouse, 1936, проучване към доктората му за Университета Йейл;
  • Contacts between Iroquois herbalism and colonial medicine, 1941, ISBN 0-8466-4032-5;
  • Songs from the Iroquois longhouse: program notes for an album of American Indian music from the eastern woodlands, 1942, музикална колекция към Библиотеката на конгреса;
  • The Roll Call of the Iroquois Chiefs, 1950, ISBN 0-404-15536-7;
  • Symposium on local diversity in Iroquois culture, 1951, US Government Printing Office;
  • The Iroquois Eagle Dance: an offshoot of the Calumet Dance, 1953, ISBN 0-8156-2533-2;
  • The False Faces of the Iroquois, 1987, ISBN 0-8061-2039-8;
  • The Great Law and the Longhouse: a political history of the Iroquois, 1998, ISBN 0-585-19883-7;
  • The Little Water Medicine Society of the Senecas, 2002, ISBN 0-8061-3447-X.

Източници[редактиране | редактиране на кода]