Уилям Фентън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям Фентън
американски етнолог
Роден
Починал
17 юни 2005 г. (96 г.)
Научна дейност
Област Антропология

Уилям Нелсън Фентън (15 декември, 1908 - 17 юни, 2005) е американски учен и писател, известен с обширните си изследвания върху ирокезката история и култура. Започва проучванията си с ирокезите през 30-те години на миналия век и публикува няколко значителни труда през следващите десетилетия. Последната му работа е публикувана през 2002 г. В карирерата си Фентън е заемал постовете директор на Щатския музей Ню Йорк и професор по антропология в Щатския университет Ню Йорк.

Ранна кариена (1908-1955)[редактиране | редактиране на кода]

Фентън се ражда през 1908 г. в Ню Рошел, щата Ню Йорк. Семейството на Фентън има контакти с индианците сенека още през 60-те години на XIX век. Той израства в западната част на щата Ню Йорк и постъпва в Университетът Рочестър, където се дипломира през 1931 и получава докторат от Университета Йейл през 1937 г. През 30-те живее сред сенека в западен Ню Йорк, като по този начин овладява тамошния сенекски диалект (вж. ирокезки език) На 26 януари 1934 г. е осиновен от сенекския Клан на ястреба - същият клан, осиновил Люис Хенри Морган близо век по-рано.

Фентън бързо се утвърждава като име в ирокезката етнология. През 30-те и 40-те години издава редица доклади, където излага становището си по редица проблеми на ирокезката антропология. Фентън фокусира вниманието на такива теми като разнообразието в културите и взаимовръзките между северните и южните племена.

В работата си като етнолог в Бюрото по американска етнология към Смитъновия институт, той насочва вниманието към основните исторически и етнографски източници. Извършва важни проучвания на ирокезките музика и танци.

Късна кариера (1956-2005)[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Фентън достига позицията на старши етнолог към Смитсъновия институт през 50-те, преди да започне работа към Щатския музей Ню Йорк в Олбани. Там се издига до директор и събира голяма колекция от ирокезки предмети. Фентън е критикуван от някои племена, заради отказа си да върне някои артефакти – той приема музеите като пазители на културното наследство. Някои племена също така го упрекват заради разкриването на техни свещени ритуали в неговите трудове.

Фентън напуска музея, за да стане професор по антропология към Щатския музей Ню Йорк в Олбани. Оттегля се от тази позиция през 1979 г., но остава активен участник в ирокезките изследвания като през 1998 г., наближаващ 90 години, издава „Великият закон и Дългия дом: политическата история на ирокезите“.

Фентън умира на 96 години. Това се случва 17 юни 2005, на път за болницата в Купърстаун, щата Ню Йорк.

Писмени трудове[редактиране | редактиране на кода]

Фентън пише изключително на ирокезка тематика. Неговите най-значителни трудове включват:

/запазени са заглавията в оригинал, тъй като никоя от изброените книги не е превеждана на български език досега/

  • An Outline of Seneca ceremonies at Coldspring Longhouse, 1936, проучване към доктората му за Университета Йейл;
  • Contacts between Iroquois herbalism and colonial medicine, 1941, ISBN 0-8466-4032-5;
  • Songs from the Iroquois longhouse: program notes for an album of American Indian music from the eastern woodlands, 1942, музикална колекция към Библиотеката на конгреса;
  • The Roll Call of the Iroquois Chiefs, 1950, ISBN 0-404-15536-7;
  • Symposium on local diversity in Iroquois culture, 1951, US Government Printing Office;
  • The Iroquois Eagle Dance: an offshoot of the Calumet Dance, 1953, ISBN 0-8156-2533-2;
  • The False Faces of the Iroquois, 1987, ISBN 0-8061-2039-8;
  • The Great Law and the Longhouse: a political history of the Iroquois, 1998, ISBN 0-585-19883-7;
  • The Little Water Medicine Society of the Senecas, 2002, ISBN 0-8061-3447-X.

Източници[редактиране | редактиране на кода]