Улрих фон Рехберг Стари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гербът на фон Рехберг

Улрих фон Рехберг Стари (на немски: Ulrich von Rechberg der Ältere; † сл. 1326 или 1362 или сл. 12 декември 1365) е благородник от швабския род Рехберг-Хоенрехберг-Бетринген (днес част от Швебиш Гмюнд в Баден-Вюртемберг), господар на Келмюнц и Зинделфинген.

Той е единственият син на Улрих II фон Рехберг († 1326) и втората му съпруга София фон Грюндлах, дъщеря на Хердеген фон Грундлах († 1306) и София († 1290).[1] По други източници той е син на първата съпруга на баща му – фон Лимпург († сл. 1274/пр. 1300), дъщеря на Валтер II Шенк фон Лимпург († ок. 1283) и Елизабет фон Варберг († 1287). Внук е на Улрих фон Рехберг-Бетринген († пр. 1274).

Полубратята (или братята) му са Йохан фон Рехберг († сл. 1351/1354), господар на Бетринген и Баргау, Конрад († сл. 1331), Вилхелм († сл. 1326), Луитполд († сл. 1350) и Хердеген († 1354).

Улрих фон Рехберг Стари се жени пр. 1326 г. за пфалцграфиня Агнес фон Тюбинген-Бьоблинген († 27 февруари 1344), наследничка на Келмюнц и Зинделфинген, дъщеря на пфалцграф и граф Готфрид I фон Тюбинген-Бьоблинген († 1316) и графиня Елизабет фон Фюрстенберг († сл. 1319).[2][3][4]

Така Улрих фон Рехберг Стари чрез женитбата си получава Келмюнц и Зинделфинген.[5] [4] Синовете му Улрих и Ханс (Йохан) през 1326 г. разделят наследството си:[3] Син му Улрих фон Рехберг получава Зинделфинген и съседните земи, а син му Ханс (Йохан) получава горните собствености между тях и Келмюнц.[6] Улрих продава Зинделфинген още през 1351 г. по половината на графовете Еберхард III и Улрих фон Вюртемберг и другата половина на брат си.[7] Келмюнц обаче остава собственост на Рехбергите.[6]

След смъртта му Улрих фон Рехберг Стари е погребан в Зинделфинген.[3]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Улрих фон Рехберг Стари и Агнес фон Тюбинген имат три сина:[8][9]

  • Вилхелм фон Рехберг († сл. 1377), има два сина Вилхелм († 1418) и Улрих († сл. 1385)
  • Йохан (Ханс) фон Рехберг († сл. 1364), неженен
  • Улрих фон Рехберг († сл. 1364), неженен

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans-Wolfgang Bächle: Das Adelsgeschlecht der Rechberger: Burgen und Schlösser, Kirchen und Kapellen, Kunstwerke, Grabdenkmäler. Remsdr. Sigg, Härtel, Schwäbisch Gmünd 2004, 164 S., ISBN 3-926043-22-9
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 87., Vol. XII, Tafel 48

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ulrich von Rechberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  2. Ch.F. Stälin. Wirtembergische Geschichte. 1856. с. 705–.
  3. а б в Ludwig Schmid. Geschichte der Pfalzgrafen von Tübingen: nach meist ungedr. Quellen, nebst Urkundenbuch: ein Beitrag zur schwäbischen und deutschen Geschichte. Fues, 1853. с. 359–.
  4. а б Johann Daniel Georg von Memminger: Beschreibung des Oberamts Biberach. Cotta, Stuttgart und Tübingen 1837, S. 173.
  5. Johann Daniel Georg von Memminger: Beschreibung des Oberamts Biberach. Cotta, Stuttgart und Tübingen 1837, S. 173.
  6. а б Johann Daniel Georg von Memminger: Beschreibung des Oberamts Biberach. Cotta, Stuttgart und Tübingen 1837, S. 174.
  7. Christoph Friedrich von Stälin. Wirtembergische Geschichte: Schwaben und Südfranken: Schluß des Mittelalters : 1269 – 1496. Cotta, 1856. с. 291–.
  8. Rechberg 1, genealogy.euweb.cz
  9. Ulrich v.Rechberg, ww-person.com