Улрих фон Финстинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на господството Финстинген
Дворецът Финстинген

Улрих фон Финстинген-Бракенкопф (на немски: Ulrich von Vinstingen-Brackenkopf-Falkenberg; * pr. 1340; † между 12 юли 1387 и 9 октомври 1389) е граф, господар на Финстинген, господар на Фалкенберг, ландфогт в Елзас.

Той е син на Хайнрих I „Стари“ фон Финстинген († 1335) и съпругата му Валбурга фон Хорбург († 1362), дъщеря на Буркард фон Хорбург († 25 май 1315) и Аделхайд фон Фрайбург († 1300), дъщеря на граф Конрад I фон Урах-Фрайбург († 1271/1272) и София фон Хоенцолерн († ок. 1270).

Братята му са Буркард I фон Финстинген-Бракенкопф-Шьонекен († 1377), Йохан II фон Финстинген († 1379), ландфогт в Елзас, капитулар в Страсбург и Кьолн, Хайнрих фон Финстинген-Бракенкопф († сл. 1339), Валентин фон Финстинген († сл 1359, Вайсенбург), абат на Горце.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Улрих фон Финстинген се жени за Мари де Жоанвил († сл. 1386), дъщеря на Анселм (Ансо) де Жоанвил, сенешал на Шампан († 1343) и Маргарет де Водемонт († 1347). Те имат един син:

  • Фридрих фон Фалкенберг († 1382), вероятно е от втория брак.

Улрих фон Финстинген се жени втори път пр. 22 юли 1345 г. за Мари д' Аспремонт († сл. 10 септември 1380), дъщеря на Готфрид IV д' Аспремонт († 1375) и Мари де Сули († сл. 1375). Те имат децата:[1][2]

  • Маргарет фон Финстинген († сл. 1389), омъжена за Якоб/Жак I фон Финстинген-Шваненхалс-Димеринген-Варсберг († 20 юли 1388/15 октомври 1389)
  • Клара фон Финстинген/Фалкенберг († между 31 март 1407 и 11 юли 1409), омъжена пр. 31 октомври 1383 г. за граф Емих VI/VII фон Лайнинген-Даксбург-Хартенбург, ландфогт в Долен Елзас († 3 март/31 декември 1452)
  • Валпурга фон Финстинген († сл. 1423), омъжена ок. 20 ноември 1366 г. за граф Хайнрих IV фон Бламонт-Фалкенщайн († сл. 28 април 1421)
  • дъщеря, омъжена за Отеман VII фон Оксенщайн († сл. 1400)
  • ? Хайнрих фон Финстинген

Улрих фон Финстинген се жени трети път сл. 10 септември 1380 г. за фон Етендорф-Хоенфелс в Елзас, дъщеря на Раймболд фон Етендорф-Хоенфелс в Елзас († 1412). Бракът е бездетен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinrich Witte: Vinstingen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 1 – 5.
  • Emil Burger: Aus Finstingens Vergangenheit. Geschichte der Stadt und der Herrschaft Finstingen von den ältesten Zeiten bis zur französischen Revolution 1789. Metz 1931.
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 45.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 31., Vol. XXVII, Tafel 7.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 135.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:45

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]