Буркард I фон Финстинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на господството Финстинген
Дворецът Финстинген
Замък Шьонекен (юни 2005)

Буркард I фон Финстинген-Бракенкопф (на немски: Burkard I von Vinstingen-Brackenkopf; * пр. 1339; † 20 март 1377) е е граф, господар на Финстинген-Бракенкопф-Шьонекен в Рейнланд-Пфалц.

Той е четвъртият син на Хайнрих I „Стари“ фон Финстинген († 1335) и съпругата му Валбурга фон Хорбург († 1362), дъщеря на Буркард фон Хорбург († 25 май 1315) и Аделхайд фон Фрайбург († 1300), дъщеря на граф Конрад I фон Урах-Фрайбург († 1271/1272) и София фон Хоенцолерн († ок. 1270). Братята му са Улрих фон Финстинген-Бракенкопф († 1387/1389), ландфогт в Елзас, господар на Фалкенберг, Йохан II фон Финстинген († 1379), ландфогт в Елзас, капитулар в Страсбург и Кьолн, Хайнрих фон Финстинген-Бракенкопф († сл. 1339) и Валентин фон Финстинген († сл. 1359), абат на Горце.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Буркард I фон Финстинген се жени 1356 г. за Маргарета фон Хайнсберг-Фалкенбург († сл. 18 октомври 1360/1364), вдовица на Хартрад фон Шьонекен († 1351), дъщеря на Райнолд I фон Фалкенбург-Хайнсберг-Моншау († 1333) и Мария фон Боутерсхем († 1317). Те имат една:

Буркард I фон Финстинген се жени втори път пр. 2 януари 1362 г. за бургграфиня Бланшефлор фон Фалкенщайн († сл. 10 юни 1379), наследничка на Бетинген и Фалкенщайн, вдовица на Арнолд IV фон Бланкенхайм († 1358), дъщеря на Йохан фон Фалкенщайн-Бетинген, губернатор на Люксембург († 1351) и Хайлвиф д'Отел/де Круне фон Велденц († сл. 1335).[1] Те имат децата:[2] [3]

  • Йохан III фон Финстинген-Бракенкопф († сл. 1443), граф на Финстинген, женен I. за Агнес фон Цвайбрюкен-Бич († сл. 1384), II. сл. 27 юни 1396 г. за Аделхайд фон Лихтенберг († сл. 1429)
  • Буркард II фон Финстинген-Бракенкопф († сл. 1389), женен на 20 януари 1371 г. за Елизабет фон Раполтщайн († 17 януари 1381)
  • Маргарета фон Финстинген-Бракенкопф († ок. 1444), омъжена пр. 28 април 1385 г. за граф Ханеман I фон Цвайбрюкен-Бич († 1399/10 април 1400)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang Spang: Die Herren von Schönecken. Ihr Geschlecht, ihre Burg und ihre Zeit: etwa 1250 bis etwa 1550. Selbstverlag, 1996, ISBN 3-9802504-4-X.
  • Heinrich Witte: Vinstingen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 1 – 5.
  • Emil Burger: Aus Finstingens Vergangenheit. Geschichte der Stadt und der Herrschaft Finstingen von den ältesten Zeiten bis zur französischen Revolution 1789. Metz 1931.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 45.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 78.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:45

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cleves 1, genealogy.euweb.cz
  2. Burkard I, Herr von Vinstingen-Schoenecken, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  3. Burkard I. v.Vinstingen-Brackenkopf Herr v.Vinstingen u. Schönecken, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]