Ултракрепидарианизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Английският писател и създател на термина Уилям Хазлит (1778 – 1830)

Ултракрепидаризмът е навикът на хора да дават мнения и съвети по въпроси, които са извън областта на познанието им.[източник? (Поискан преди 62 дни)] Терминът ултракрепидарианист е употребен за първи път публично през 1819 г. от есеиста Уилям Хазлит в отворено писмо до Уилям Гифорд, редактор на „Куортърли Ривю“: „Наричат Ви ултракрепидарен критик“.[1] Терминът е използван отново четири години по-късно, през 1823 г., в сатирата на приятеля на Хазлит Лий Хънт „Ултра-Крепидарий: сатира по Уилям Гифорд“.

Терминът води началото си от придобил известност коментар, направен от Апелес, известен древногръцки художник, към обущар, който критикува неговата картина.[2] Латинската фраза „Sutor, ne ultra crepidam“, предадена от Плиний и по-късно променена от други латински писатели на „Ne ultra crepidam judicaret“, означава, че обущарят не трябва да гледа отвъд собствените си подметки. Смислово преведено, критиците трябва да коментират само теми, по които знаят нещо.[3] Поговорката става популярна и на други езици: на английски „A cobbler should stick to his last“ („Обущарят да си гледа калъпа“), на испански „Zapatero a tus zapatos“ („Обущарю, към обувките ти.“), на нидерландски „Schoenmaker, blijf bij je leest", на датски „Skomager, bliv ved din læst“, на немски „Schuster, bleib bei deinem Leisten“, на полски „Pilnuj, szewcze, kopyta“ (последните четири са еквивалент на „обущарят да си гледа калъпа“) и на руски „Суди, дружок, не свыше сапога“ („Приятелю, не съди над ботуша си“), след поетичното преразказване на легендата от Александър Пушкин.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. A Letter to William Gifford, in Howe, p. 16.
  2. Pliny, Natural History. Book xxxv. Sect. 84.
  3. Quinion, Ultracrepidarian.
  4. SYMBOL NAMES IN RUSSIAN POETRY OF THREE CENTURIES, Valery Somov

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Bergman, Gregory, Isms, Adams Media, 2006. ISBN 1-59337-483-6. ( стр. 242)
  • Howe, P. P. (ed.), The Complete Works of William Hazlitt, vol. 9 (1932)
  • Hazlitt, William, The Spirit of the Age (1825)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]