Успение Богородично (Ботун)
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 Икона на Благовещение от църквата, XV век, 119 x 62 cm, темпера. Днес в Галерията на икони, Охрид. | |
 Местоположение в Дебърца | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Ботун |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охридско |
| Тип на сградата | еднокорабен храм |
| Изграждане | 1895 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“, „Успение на Пресвета Богородица“) е възрожденска църква в охридското село Ботун, Северна Македония. Църквата е част от Охридското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е гробищен и главен храм на селото и е разположена в Горната махала на северозапад от центъра, на стръмно възвишение.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена на по-старо култово място, за което свидетелстват многобройни гробни конструкции от средновековието.[1]
Според надписа е изградена в 1895 година от „Кръсте и Костадин братя, синове на Никола от Лазарополе“. Иконостасът е от 1871 година, а вътрешната живопис частично е прерисувана в 1972 година.[2][1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение е голям еднокорабен храм, граден от камък и варов хоросан. Венците под покрива са от бигор, както и апсидата, която е единадесеттостранна, засводена с полуобъл свод, върху който се издига покрив на четири води. Иконостасът е великолепен с дванадесетина икони. Изработен е в 1871 година.[1]
От прекрасната живопис се отличава композицията Седмочислениците на южния зид от олтарното пространство. Разположението на фигурите и именуването им е напълно оригинално – като централна личност е изписан Климент Охридски, а около него са Сава Охридски, Наум Охридски, Кирил Солунски, Методий Охридски, Ангеларий Германски и Горазд.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Христијански храмови и свети места во Охридско // Македонска нација, 12 мај 2010 г. Посетен на 13 януари 2020 г.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
