Фанурий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Свети Фанурий е мъченик за Христовата вяра.


Житие[редактиране | edit source]

До нас са достигнали оскъдни сведения за семейството на Свети Фанурий. Знае се, че неговият баща е известен търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий.

На 12 години изучавал философия. Като характер бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство.

Майката на Фанурий била добра и красива. Нейният съпруг осигурявал материалните придобивки в семейството. Съпругата нямала право да се интересува от сметките и бизнес делата на своя съпруг.

Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът й бил нападнат, ограбен и убит. Партньорите му разбрали за сполетялото нещастие и отишли да си търсят несъществуващи вземания, въпреки, че самите те били длъжници на покойника.

Тъй като не била в течение на делата на своя съпруг, жената се доверила на негодниците и им плащала несъщестуващи вземания. Така за кратко време майката на Фанурий обедняла, живяла в една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца.

Един ден Фанурий споделил с едно момче, че майка му е светица, защото цял ден плаче и се моли. Децата имали храна и били добре гледани, докато тя се обличала в все по-стари дрехи. Децата не я съдели, но тя по цял ден все плачела.Тогава приятелят му казал следното: “Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не”.

Фанурий послушал съвета на своя приятел. Вечерта, след като майката нахранила децата и ги сложила да си легнат, уверена, че вече спят, тя си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито Фанурий никога не бил виждал, и излязла.

Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, посещавано от мъже, болшинството от които били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първа роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата й да разберат на какво е подложена, за да изкарва храната им. Мъжете в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива.

Фанурий станал свидетел на нейното унижение, застанал на трибуната и извикал силно:”Мамо!” При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода.

Фанурий излязъл от заведението и веднага напуснал града. Отишъл на брега на голямата река. На брега видял пастири, които искали да минат на другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите го взели със себе си и си заминали по своите работи. Фанурий останал сам на брега.

Отвъд реката имало пустиня, в която пребивавал един стар пустиножител. Цели 65 години не бил виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се явил Ангел Господен дал му една тояга и казал: ”Върви бързо на брега на реката и вземи от там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда.”

Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имало 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ, светецът стигнал при Фанурий за един час и казал на момчето: ”Ела при мене, Фанурий!” Момчето се вкаменило на мястото си, като чуло името си и казало: “Нима ти познаваш моя баща? . "Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове.", допълнил младежът.

Пустинникът се зачудил на неговите думи, но нищо не отговорил. Тръгнали заедно. И пак по чудо се изкачили на планината за един час, а пътят пеша не можел да се измине за 8 дни, защото бил каменист и много стръмен.

И заживяли заедно. В пещерата старият светец трябвало да се бори със суровите нрави на Фанурий, докато го направи християнин и го накара да прости на своята майка.

След кръщението, Фанурий получил позволение да отиде в града, за да измоли прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върнал в града разбрал, че през онази нощ майка му не припаднала, а умряла на място. Братята му били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях.


Одухотворяване[редактиране | edit source]

Останал съвсем сам Фанурий се върнал в пустинята. Скъсал всякаква връзка със света и се посветил на духовни занимания. Напреднал духовно толкова много, че даже надминал и пустинника.

Посветен на пост и молитва станал много милостив. Започнал да прави градини и да ги обработва. С произведеното в тях хранел пътниците, които преминавали наблизо. Носел на раменете си и вода за пиене.

Самият той живеел от скромно по-скромно. Хранел се отначало всеки трети ден и вземал толкова намокрен хляб, колкото можел да стисне с два пръста. Въздържал се и от пиенето на вода. Пиел от едно шише и сетне, започнал да се храни само съботен ден и то твърде оскъдно.

Често се причастявал със Светите тайни. Посещавал пустинниците в онази пустиня. Доставял с ръцете си корени за храна, изкъртвал камъните около килиите на пустиножителите, защото обработваемата земя наоколо била недостатъчна. Там сеел зеленчуци.

Нощите прекарвал в всенощните му бдения и в зной, и в студ, защото колибата му нямала покрив. Молел Бога, чрез това търпение, да му осигури покрив в НЕГОВОТО НЕБЕСНО ЦАРСТВО.

И толкова бил изпълнен с милост, че успявал да помири зверове, които се нападали помежду си. Фанурий се грижел за тях, когато били ранени и им правел хубави леговища. Неговият духовен наставник често го сварвал до някоя огромна змия, която по време на съня пазела Фанурий, да не бъде нападнат от някакъв друг звяр.

Той имал и способността да пази нападнатите в пустинята мравки, като им заповядвал да се преселят в някоя пропаст далеч и да не пречат на хората. Насекомите и големите страшни зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не могат да говорят, обръщали очи към колибите на Фанурий и той веднага идвал да ги спаси.

Заради своите безкрайни добрини бил много обичан в цялата пустиня и извън нея, а всички жители на пустинята благодарили на Господа, че им е изпратил този предобър младеж, който и зверовете укротява и човеците лекува.

В близост до онази пустиня имало един град, голям и красив, но с много лоши хора, пълни с болести и лоши духове. На молбата на добрите, да отиде да помогне в неволите и болестите, светецът Фанурий, макар че не искал да напусне пустинята, заради сълзите на страдащите и молбите на преподобните пустинници да бъде милостив, се съгласил да отиде и да лекува за нещастните жители на града.

И кой ще изкаже голямата му милост към бедните и специално към вдовиците и сираците, спомняйки си за своята майка и своите братя. Заради това винаги се вслушвал в техните молби и лекувал най-тежките болести: лекувал слепи докато прогледат, помагал на глухите да прочуят и немите по рождение да проговорят – при това само с молитви и сълзи пред Бога.

Отказвал да приема храна, не си лягал да си отпочива на леглото, докато молбата му не бъдела изпълнена. Проливал толкова сълзи, че и дрехите му подгизвали от тях.

Преблаженият говорел така: “Помилвай, Господи, тези измъчени, защото са Твои създания. Отвори очите им, за да виждат красотата на Твоето небе и дневната светлина, за да не се нараняват краката им от камъните, нито срам за сродниците им.”

Подобно се молел с много сълзи и за немите, за които казвал: ”Разтвори, Господи, запечатаните им уста, просвети ума им, за да Те славят и да Те целуват с устата си, Твоя неръкотворен образ със сълзи да навлажнят. Та по този начин, да се прослави Твоето Пресвято Име.”

За глухите се молел с още повече сълзи, говорейки: ”Послушай ме Господи в тоз час и посети сега и разтвори слуха на Твоите раби. Премахни тежестта на глухотата, за да чуват гласа Твоите свети камбани, шума на колелата и всички земни звуци”.

И толкова усърдна била молитвата му към Господа и плачел, а понякога и езичниците плачели с него като слушали молитвите му и виждали стичащите се сълзите.

Толкова топла и усърдна била молитвата му към Господа, тъй че и кърмачетата се доближавали до него и с чистите си умове, още непроговорили, му казвали: ”Потърпи още малко, Фанурие, защото още малко и Небесният Отец, ще те помилва скоро, изпълнявайки твоите копнежи.

Така цяла година, той вървял из всички краища на града, като лекувал, утешавал и ги учел на правата вяра.

Дяволът пък, който ненавижда доброто, много се ядосвал, защото Свети Фанурий, извеждал на правия път всички Божии раби. Той се престорил на странник и се представил на управителя на града. Казал му, че един младеж е подлудял и говори лъжи, за да бъде народът на негова страна и да махне управителя. Така беше подучил зломислещите от града, с лъжи – заблуждавайки доверието на управителя, защото знаел, че след идването на Фанурий, не можел да върши предишните злини.

След много старания и лъжливи думи, лошите хора принудили управителя да го хване и да му отреже главата. Но народът, който бил видял толкова чудеса от светеца, вдовиците, сираците и излекуваните, даже без съгласието на светеца, го изпроводили в друг град. Всички плачели и страдали, защото те се лишавали от добротата на светеца и от голямата му безвъзмездна помощ. Заради това народът, който чрез Фанурий узнал правата вяра, направил 40-дневно оплакване с пост и молитва и не можел да се утеши, защото светецът не бил вече при тях.

И във втория град, Свети Фанурий също лекувал, наставлявал и укротявал зверовете, като отказвал да приема дори хляб за своите усилия. Хранел се, както в пустинята, само с корени.

Но и тук сатаната не го оставил на мира. Подучил приближените на управителя да го съветват да екзекутира Фанурий.

И в този град народът с голям плач и насила го изпратил в друг град зад граница ...

По същото време се случило в третия град да умре единствената дъщеря на владетеля. Дни наред били викани знахари и гадатели, но никой не можел да помогне. Управителят решил да даде половината от владенията си на онзи, който успее да съживи дъщеря му.

Не успешните опити да бъде възкресена продължили доста дни, а тялото започнало да мирише. Слугите изливали аромати, кадяли с тамян, но не можели да прикрият неприятната миризма. Тя се носела на далече.

Една от прислужничките на управителя му съобщила, че има един красив младеж, който лекува всякаква болест, дори възкресява мъртви с молитва към Христа. А Христос бил разпънат на кръст. Младежът не давал на болните никакви лекарства и не се показвал на тях и не приемал за награда даже парче хляб.

Като чул това, управителят пратил царско писмо до Фанурий и приготвил голямо угощение. Свети Фанурий не приел да отиде на кон, а пътувал пеша, макар, че пътят бил тежък и се измъчил през тези няколко дни по него.

Когато пристигнал се представил пред управителя и бил заведен в стаята на починалата. Тук позволил да останат само родителите, той и мъртвата, а народът да не влиза.

Заплакал пред Господа и усърдно се молил от сутринта до обяд, и в себе си бил недоволен, че не е чут от Господа. Толкова сълзи пролял, че около него се образувала локвичка от сълзите, а управника и съпругатна му се чудели на голямата му доброта и силна молитва.

В този момент светъл лъч се насочил върху мъртвото тяло. Светецът тогава станал на крака, хванал ръката на умрялата и вмирисана девойка, и й казал: ”В името на Христа Разпнатия стани и се върни при своите родители!” И веднага умрялото и разлагащо се тяло се съживило, девойката скочила на крака права и махайки от себе си връзките, извикала с висок глас: ”Велик е Фануриевият Бог! Бях в дъното на ада измъчвана, заедно с тези, които се покланят на идолите. Бяхме за присмех и измъчвани от дяволите. Адът ме изхвърли вън от страх пред гласа на Фанурий. Велика е неговата вяра, татко, велик е Бог на вярващите! Боговете на езичниците са демони!”

Императорът искал да даде на светеца обещаната половина си царството, но той не приел нищо, както винаги. Дадено било угощение в целия град. Градоначалникът освободил робите и затворниците, защото това била наградата, която поискал свети Фанурий.


Мъченичество[редактиране | edit source]

Императорът и всичките му приближени, около 5000 души, поискали да се кръстят и станали християни. Светецът тръгнал из града, лекувал и спасявал, както правел преди в другите градове.

Всички демони се озлобили против него и всички гадатели, задето били засрамени пред императора, че нито техните магии, нито техните усилия могли да възкресят мъртвата, а светецът направил това само с молитва. Голяма клевета направили срещу Фанурий, нарекли го велик магьосник и казали на императора, че той с магиите си първо погубил дъщеря му, а после се престорил, че я е съживява, за да бъде избран от народа за император.

При тези думи императорът се изпълнил с гняв и повикал всички свои невярващи съветници и всички, които били против Фанурий. Взели решение да отсекат главата му. Но се страхувал от силата му, затова повикал всички палачи в града и хвърлили жребий кои трима от тях, най -свирепи, да го убият. Те се заканили, че не ще се нахранят докато не си измият ръцете в кръвта на мъченика.

Довчера го боготворели за сторените добрини, днес всички се обърнали срещу него. Подложили го на нечовешки мъчения:

  • подигравали му се,
  • замеряли го с камъни,
  • пробождали тялото с копия,
  • изкъртили зъбите му,
  • удряли плесници по лицето му,
  • заплювали го,
  • удряли цялото тяло с копия,
  • слагали оцет и сол в телесните рани,
  • отрязали ръцете му, пръстите на краката, ушите,
  • кръвта от лицето му съединена с тази от краката и мокрела земята, по която вървял.

Всеки езичник се стараел как по-люто и зверски да го измъчва. Светията се молел на Господа, като Свети мъченик архидякон Стефан, казвайки: ”Прости им греховете, защото не знаят що правят. За мене много повече е мъченическият венец, за който им благодаря!”

Християните и излекуваните от светеца ридаели и страдали заедно с него. Ядосвали се, че е така грозно мъчен, макар че не е направил нищо лошо, а само добрини. Вълнували се, че не еможели да направят нищо, за да го спасят. Но Фанурий бил весел, че по-скоро отива при възлюбения Христа, че се вижда края на странстването му по тази Земя.

По пътя към мястото за екзекуция редом с него вървели християните и излекуваните, вдовиците и сираците, казвайки с голям плач: ”Как ще загубим, който ни намери, как ще се затворят прекрасните очи, как ще се затворят медоточните уста, които на нас немите и несловесните ни възвърна говора? Как ще се запушат ушите на този, който се умилостиви от нашия плач и мъка, който показа милост към сираците, пожали вдовиците и донесе радост на лицата, които не познаваха освен тъга и сълзи? Кой ще изрази техния плач, болезнените слова, тъй че и от страна на езичниците били пролени сълзи.”

Но и враговете му не били безучастни - скандирали по-скоро да се свърши с този магьосник и противник на императора…

Свети Фанурий помолил за позволение да изрече последната си молитва и се помолил така: ”Господи, Боже наш, Който милваш плачещите и молещите се, направи щото всеки, който направи пита или торта с елей и захар и я раздаде на бедните, да бъде чут и спасен от всяка заслужена мъка, която има. Това да бъде за прощение на греховете на моята майка, която умря грешна.”

И от небето тогава се чул тогава гръм и от облаците се чул гласът Господен: “Да бъде, Фанурие, според думите ти! Всеки, който те призове за помощ, ще бъде чут от Мене и ти ще бъдеш помощник на намиращите се в нужда.”

Тогава невярващите, които викали против него, виждайки чудото, поискали да бъдат кръстени и да ги направи християни. Но светецът нямал нищо със себе си, нито дори вода. И втори път се помолил на Господа да помогне на тези, които желаят да приемат Христовата вяра. И о, велико чудо! Започнало да вали само върху тези, които поискали да се кръстят. Макар, че се намирали до тях, езичници невярващи, не били намокрени с нито една капка вода.

Между кръстените били и тримата палачи, които сега не искали да го посекат. Тогава светецът им обещал, че като изпълнят повелята на императора, ще бъдат днес с него в рая. И хвърлили жребий, кой да му отреже главата. Палачът на когото се паднал жребият бил по-гордият от тези, които кръстил. Душите им се преизпълнени със съжаление, че са отнемали човешки животи, а светецът се грижил за тях и ги жалел. Той пролял потоци сълзи, а те невинна кръв. Фанурий проливал сълзи за всички нещастни.

Фанурий сложил главата си на дръвника. Отсякли главата му, но всеобщото изумление настанало, когато от отрязаната глава не потекла кръв, а мляко. И станало чудо: главата започнала да обикаля около трупа и да говори: "Така Господ Иисус Христос прославя тези, които вярват в Него!"


Народът[редактиране | edit source]

След като есзекуцията приключила, езичниците били доволни, че са се избавили от светеца. А обърнатите в правата вяра и старите християни изпаднали в безутешен плач, осъждайки императора за неговата непризнателност. Започнали да го обвиняват: ”Забрави ли възкресението на твоята дъщеря? Оздравяването на болните и бесноватите? Защо се разгневи против онзи, който не ти взе възнаграждение и донесе мир в твоите предели?"

Изплашил се императорът и зоповядал да убият тримата палачи. Първият не бил съвсем утвърден във вярата и се страхувал. Тогава светият мъченик се явил пред очите на всички в ореол, както всички светци, облечен в римски военни дрехи, с къдрава черна коса, хванал в ръка голяма запалена факла. И голям страх обхванал императора и лъжливите му съветници, да не би светецът да ги вземе от този живот и да им отмъсти за несправедливостта…

След като първият палач бил посечен, венец от рози се появил и се настанил на главата му, която цяла започнала да излъчва благоухание. А тялото му, макар, че до скоро проливал невинна кръв, заради неговата вяра и обръщането му към Христа, станало мироточиво.

Същото станало и с другите палачи. Техните трупове били погребани на един площад. Всеки изпаднал при разбойници щом обърнал очи към тези места, получавал спасение.

Не се знае кога светецът се е представил пред Господа, защото не е известно, кога е бил обезглавен, а не е запазено и името на града. От тогава не се знае какво е станало със светите мощи на светия мъченик Фанурий, докато той не пожелал отново да се яви през 1500 година след Христа.

През 1500 година овчари пасели стадата си в една долина на една стръмна планина. През цялото време се виждала на върха на страшното било светлина, която не загасвала. Когато овчарите спечелили достатъчно пари, помислили да се върнат по своите домове, които били много надалеч.

Трима от най-смелите, обаче, смятайки, че на върха има съкровище, се вързали с дебели въжета, а другите им помогнали да се изкачат на онази височина. Там имало пещера, в която се намирали светите мощи и горял голям пламък, същият който през всичкото време виждали овчарите.

Върху гърдите на светеца имало животинска кожа, а на нея бил описан целият живот на светия великомъченик Фанурий.


Почит към Свети Фанурий днес[редактиране | edit source]

Православната църква почита паметта на Свети Фанурий на 27 август.

Този велик светец донесъл голяма полза на християните, когато търсели от него помощ. Нужзаещите се правят погача или торта и отправят молитви към светеца за това, от което се нуждаят. Който пристъпва с голяма вяра, скоро получава нужното.

Пита се прави 9 пъти и се раздава само на сиромаси. А след като се получи помощта, се прави за светеца голяма пита лично, със собствените си ръце и трябва да се раздаде пак на бедните за благодарност към светеца.

Паметта на свети великомъченик Фанурий се празнува на 27 август, но питите могат да се приготвят всеки ден, освен в неделя. Обръщаме се с молитва към него: "Свети Фанурий, не ме презирай, а ми помогни при моята молба. Амин."

Известна икона на Свети Фанурий се намира в Обрадовски манастир "Свети Мина" край София. Свети Фанурий е помогнал на много млади хора да срещнат най-подходящия партньор в живота.


Източници[редактиране | edit source]

  • Жития на светиите, Синодално издателство, С.1991

как така са се запазили толкова подробности ,които може да са спокойно измислици а не се знае нито къде е живял ,нито къде е погребан ,нито къде са намерили нетленните му мощи нито държавата в която е живял нито даже къде са сега мощите му