Фенилсалицилат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стрруктурна формула на фенилсалицилат

Фенилсалицилатът или салол е химично вещество, открито през 1886 г. от Марцели Nencki от Базел. Той може да се синтезира при нагряване на салицилова киселина и фенол. Преди салолът се е използвал в слънцезащитни кремове. Днес влиза в производството на някои полимери, лакове, лепила и восъци.[1] Често се използва в училищната лаборатория за демонстрации на това как охлаждането се отразява на размерите на кристала в магмени скали.

Реакция салол[редактиране | редактиране на кода]

В салол реакция, фенил салицилат реагира с o-толуидина в 1,2,4-трихлорбензол при висока температура. Получава се амида о-Salicylotoluide.[2] Salicylamides са вид наркотици.

Медицински[редактиране | редактиране на кода]

Използван е като антисептично средство[3], въз основа на антибактериална активност при хидролизата в тънките черва.[редактиране]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Merck Index, 11th Edition, 7282.
  2. Allen, C. F. H.; VanAllan, J. (1946).
  3. Walter Sneader. Drug discovery: a history. John Wiley and Sons, 2005. ISBN 978-0-471-89980-8. с. 358–. Посетен на 28 октомври 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Phenyl salicylate в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​