Фернандо де Нороня (архипелаг)

Фернандо де Нороня Fernando de Noronha
	Плажовете До Мейо и Консейсао
Страна	Бразилия
Адм. единица	Пернамбуко
Акватория	Атлантически океан
Площ	26 km²
Население	2630 души (2010); 101 души/km²
Най-висока точка	756 m н.в.
	Местоположение в Бразилия Координати: 3°51′18″ ю. ш. 32°25′29.99″ з. д. / 3.855° ю. ш. 32.425° з. д.
	Фернандо де Нороня в Общомедия

Тази статия е за архипелага Фернандо де Нороня. За бразилският музикант вижте Фернандо Нороня.

Фернанду ди Нороня е бразилски архипелаг, състоящ се от 21 острова и островчета и заемащ площ от 26 km². Разположен е в Атлантическия океан, на изток от Рио Гранди до Норти. В административно отношение островите имат статут на щатски окръг, принадлежащи към щата Пернамбуко от 1988 г. насам, когато престават да бъдат федерална територия с ранг на щат. Главен град е Вила дос Ремедиос. Архипелагът се ръководи от генерален администратор (administrador-geral), назначаван от Федералното правителство. Главният остров е с площ 17 km² и се намира на 545 km от Ресифи и на 360 km от Натал, най-близките градове в континентална Бразилия.

След кампанията, водена от гаучоския природозащитник Жозе Труда Палацо, през 1988 г. по-голямата част на архипелага, около 8 km², е обявена за национален парк, за защита на съществуващите ендемични видове, намиращи се там, както и района на концентрацията на дългоноси делфини (Stenella longirostris), които се събират всеки ден в Залива на делфините – едно от най-добрите места в света за наблюдения на този вид. Националният парк понастоящем се управлява от Институт Шико Мендис за опазване на биологичното разнообразие (ICMBio).

Колония за затворници[редактиране | редактиране на кода]

Преди да се превърнат в туристическа дестинация, каквито са днес, островите са място за задържане на затворници, изпратени за излежаване на присъди в съществуващия карцер, действал от 1737 до 1942, а от 1938 г. до закриването му —— само за дисиденти на Новата държава при управлението на Жетулио Варгас.

Според репортаж на списание O Cruzeiro, от 2 август 1930, затворът бива описан като демонски призрак за онези, отхвърлени от обществото, които живеят напълно изолирани от останалия свят, въпреки че правителството полага усилия да предоставя на затворниците здравословния начин на живот и комфорт^[1]