Фигури от Велестино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронзовите фигури от Велестино
Палчата фибула антски тип

Фигурките от Велестино са набор от около 21 бронзови фигурки с размер 4 – 14 см, намерени при градчето Велестино в Тесалия, Гърция, датирани към 6 – 7 век, свързвани с битови и религиозни характеристики на степните народи и славяните. Фигурките са открити около началото на 1920 година.

Изследване[редактиране | редактиране на кода]

Първите няколко образци публикува и коментира Ш. Уигнър купил няколко от антиквари в Атина. Публикуването на колекцията става през 1952 г. от изследователя Йоахим Вернер (J. Werner). Подробни данни и фотографии с високо качество издава неговият изследовател Никос Чаусидис [1] Повечето днес се съхраняват в музея на Принстън (САЩ), но има и в колекцията на Британския музей (Регистрационен номер: 1989,0110.1) придобиването е от търг от „Сотбис“ през 1989 г. В Русия публикуването на колекцията с илюстрации е на Владимир Седов, украинския историк Д. М. Дудко и пр. Съкровището се ползва като важен източник за изследване на славянския езически пантеон. Публикувалият пръв фигурите Йоахим Вернер я датира към VII в. и отнася към единния културен стил, обединяващ я с антските фибули и фигурки от Съкровището от Мартиновка, като смята, че фигурките принадлежат към културата на славянското племе Велегезити, населяващи Тесалия в този период. Мнението на Й. Вернер се поддържа от Н. Чаусидис и руския археолог В. В. Седов, като Седов ги отнася точно към „находки антсх тип“ и ги свързва със заселението на Балканския полуостров от славяните от Подунавието в VI – VII в. Съвременният руски историк С. В. Алексеев определя колекцията като ярък паметник на зараждащото се южнославянско изкуство, оставен от хората, създали Мартиновската култура.

Изследователите от Британския музей в допълнение към славянския характер с възможно участие и на византийски майстори сочат и номадските народи от степите.

Стилистика[редактиране | редактиране на кода]

Фигурките изобразяват стилизирани човешки и животински елементи, направени професионално, част от тях чрез отливане, като нямат отвори за пришиване или поставяне на халки. Затова изследователите от Британския музей предполагат, че са вид форми в процеса на леене, О. А. Щеглов смята, че са набор модели, принадлежали на майстор торевт и са се използвали като калъпи за отсичане на ковани фигурки. Много изследователи ги смятат за култов набор. Изследователите описват някои резки и знаци върху тях. На две фигурки има изображения на гусла.

Фигурите изобразяват хора или божества (5 фигури), птици (2 фигурки) и животни. Много изображения са полиморфни, съчетаващи черти на хора и животни, различни птици или различни животни. Н. Чаусидис съпоставена един от образите с изображение на иранския бог Зерван и го счита за славянския бог Сварог. В колекцията има фигури на два воина: конник с кръгъл щит и сабя, на главата си с „аварски“ шлем, и гол брадат воин с топор в лявата ръка и кръгъл щит в дясната. Мотивите с орлови глави са често срещащ се елемент в антските фибули. Изображенията на няколко от стилизирани животни са определяни най-често като лъвове. Аналогични изображения на лъвове се виждат във фигури от Криа, Скибинцев, Трубчев, Преградная и Мартиновка. Н. Чаусидис привежда аналог – изображението на лъв от аварски коланен наконечник.

Практически всички изследователи отбелязват, че фигурките от Велестино илюстрират влиянието на местното, балканско, имащо дълбоки корени в късноантичното тракийско изкуство. Заедно с това аналогии на фигурките от Велестино освен Мартиновските, се откриват в тези от Преградная, намерените в Трубчевското съкровище от 7 век в Брянска област в Русия, в с. Скибинцы в Украйна, в Подунавието (като елементи на аварски поясни набори), в Хърватия, в Черкаска област в Украйна, в Московска област в Русия, а също в Нюдаме (в Ютландия). Н. Чаусидис категорично свързва иконографията на много фигурки с палчатите и антропоморфни антски фибули, скитски и ирански изображения на богове. Изобразеното на фигурките оръжие е аварско.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература, Бележки и Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Монографии

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Causidis Nikos. Poganska religija Slavena u svjetlu ranosrednjovjekovnih materijalnih nalaza s podrucja Balkana// Histria Antiqua, 13/2005. — с. 437 – 456
     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Гърция“         Портал „Гърция