Фигури от Велестино
Фигурките от Велестино са набор от около 21 бронзови фигурки с размер 4 – 14 см, намерени при градчето Велестино в Тесалия, Гърция, датирани към 6 – 7 век, свързвани с битови и религиозни характеристики на степните народи и славяните. Фигурките са открити около началото на 1920 година.
Изследване
[редактиране | редактиране на кода]Първите няколко образци публикува и коментира Ш. Уигнър купил няколко от антиквари в Атина. Публикуването на колекцията става през 1952 г. от изследователя Йоахим Вернер (J. Werner). Подробни данни и фотографии с високо качество издава неговият изследовател Никос Чаусидис[1] Повечето днес се съхраняват в музея на Принстън (САЩ), но има и в колекцията на Британския музей (Регистрационен номер: 1989,0110.1) придобиването е от търг от „Сотбис“ през 1989 г. В Русия публикуването на колекцията с илюстрации е на Владимир Седов, украинския историк Д. М. Дудко и пр. Съкровището се ползва като важен източник за изследване на славянския езически пантеон. Публикувалият пръв фигурите Йоахим Вернер я датира към VII в. и отнася към единния културен стил, обединяващ я с антските фибули и фигурки от Съкровището от Мартиновка, като смята, че фигурките принадлежат към културата на славянското племе Велегезити, населяващи Тесалия в този период. Мнението на Й. Вернер се поддържа от Н. Чаусидис и руския археолог В. В. Седов, като Седов ги отнася точно към „находки антсх тип“ и ги свързва със заселението на Балканския полуостров от славяните от Подунавието в VI – VII в. Съвременният руски историк С. В. Алексеев определя колекцията като ярък паметник на зараждащото се южнославянско изкуство, оставен от хората, създали Мартиновската култура.
Изследователите от Британския музей в допълнение към славянския характер с възможно участие и на византийски майстори сочат и номадските народи от степите.
Стилистика
[редактиране | редактиране на кода]Фигурките изобразяват стилизирани човешки и животински елементи, направени професионално, част от тях чрез отливане, като нямат отвори за пришиване или поставяне на халки. Затова изследователите от Британския музей предполагат, че са вид форми в процеса на леене, О. А. Щеглов смята, че са набор модели, принадлежали на майстор торевт и са се използвали като калъпи за отсичане на ковани фигурки. Много изследователи ги смятат за култов набор. Изследователите описват някои резки и знаци върху тях. На две фигурки има изображения на гусла.
Фигурите изобразяват хора или божества (5 фигури), птици (2 фигурки) и животни. Много изображения са полиморфни, съчетаващи черти на хора и животни, различни птици или различни животни. Н. Чаусидис съпоставена един от образите с изображение на иранския бог Зерван и го счита за славянския бог Сварог. В колекцията има фигури на два воина: конник с кръгъл щит и сабя, на главата си с „аварски“ шлем, и гол брадат воин с топор в лявата ръка и кръгъл щит в дясната. Мотивите с орлови глави са често срещащ се елемент в антските фибули. Изображенията на няколко от стилизирани животни са определяни най-често като лъвове. Аналогични изображения на лъвове се виждат във фигури от Криа, Скибинцев, Трубчев, Преградная и Мартиновка. Н. Чаусидис привежда аналог – изображението на лъв от аварски коланен наконечник.
Практически всички изследователи отбелязват, че фигурките от Велестино илюстрират влиянието на местното, балканско, имащо дълбоки корени в късноантичното тракийско изкуство. Заедно с това аналогии на фигурките от Велестино освен Мартиновските, се откриват в тези от Преградная, намерените в Трубчевското съкровище от 7 век в Брянска област в Русия, в с. Скибинцы в Украйна, в Подунавието (като елементи на аварски поясни набори), в Хърватия, в Черкаска област в Украйна, в Московска област в Русия, а също в Нюдаме (в Ютландия). Н. Чаусидис категорично свързва иконографията на много фигурки с палчатите и антропоморфни антски фибули, скитски и ирански изображения на богове. Изобразеното на фигурките оръжие е аварско.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература, Бележки и Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Алексеев С. В. Славянская Европа V—VIII веков. – Вече, 2009
- Амброз А. К. Хронология древностей Северного Кавказа V—VII вв. – М., 1989. – 134 с.
- Дудко Д. М. Раннеславянские культовые фигурки из Фессалии и их мифологическая семантика. Проблемы истории и археологии Украины. Тезисы докладов научной конференции 21 – 23 октября 1999 г. Харьков, 1999 Архив на оригинала от 2010-03-12 в Wayback Machine.
- Дудко Д. Свет из иранского мира
- Седов В. В. Славяне в раннем средневековье. – М., 1995. – 416 c. Архив на оригинала от 2013-04-15 в archive.today
- Щеглова О.А. Тайна „пляшущих человечков“ и „следы невиданных зверей“. Антропо- и зооморфные изображения в раннеславянской металлопластике/Славяно-русское ювелирное дело и его истоки – СПб., 2010. – с. 146 – 174 Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine.
- Causidis N.Poganska religija Slavena u svjetlu ranosrednjovjekovnih materijalnih nalaza s podrucja Balkana// Histria Antiqua, 13/2005. — с. 437 – 456 Архив на оригинала от 2013-12-08 в Wayback Machine.
- Werner J. Slawische Bronzefiguren aus Nord-griechenland //Abhandlungen des Deutschen Akad-emie der Wissenschaft zu Berlin. Klasse fur Gesell-schaftswisseschaft. Bd. 2. Berlin, 1953 Архив на оригинала от 2016-03-15 в Wayback Machine.
- Велестинские хищники начална част част 1 част 2 част 3 Велестино птицы из Велестино Битва богов кони Хорса Велестинская коллекция
- Сергей Алексеев. Славянская Европа V–VIII веков, Рождение южного славянства
- Иван Микулчиќ, Средновековни градови и тврдини во Македонија, Словенски иалчесши фибули од Тесалија
- Сайт Британского музея
Монографии
- Клейн Л. С. Воскрешение Перуна: К реконструкции восточнославянского язычества Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine.
- Рыбаков Б. А. Язычество древних славян
- Рыбаков Б. А. Язычество древней Руси
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Causidis Nikos. Poganska religija Slavena u svjetlu ranosrednjovjekovnih materijalnih nalaza s podrucja Balkana// Histria Antiqua, 13/2005. — с. 437 – 456
| |||||||
