Филип фон Мансфелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип фон Мансфелд
Philipp V (III) von Mansfeld-Vorderort
граф на Мансфелд-Фордерорт-Борнщет
Филип фон Мансфелд
Филип фон Мансфелд

Роден
Починал
Братя/сестри Волфганг фон Мансфелд
Бруно III фон Мансфелд
Герб на Дом Мансфелд
Дворецът Мансфелд ок. 1650

Филип V (III) фон Мансфелд-Фордерорт (на немски: Philipp V (III) von Mansfeld-Vorderort; * 1589; † 8 април 1657 в Рааб/Дьор) е граф на Мансфелд-Фордерорт-Борнщет и офицер през Тридесетгодишната война.

Той е най-малкият син на граф Бруно I (II) фон Мансфелд-Фордерорт-Борнщет (1545 – 1615) и съпругата му графиня Кристина фон Барби-Мюлинген (1551 – 1605), дъщеря на граф Волфганг I фон Барби-Мюлинген (1502 – 1565) и Агнес фон Мансфелд (1511 – 1558), дъщеря на Гебхард VII фон Мансфелд-Мителорт. Брат е на Волфганг (1575 – 1638) и Бруно III (1576 – 1644), които по-късно влизат на императорска служба, и на Анна фон Мансфелд (1580 – 1620), омъжена 1598 г. в Борнщет за граф Ернст II фон Золмс-Лих-Хоензолмс (1563 – 1619).

След смъртта на баща му през 1615 г. той става заедно с братята си управляващ граф на линията Мансфелд-Фордерорт-Борнщет.

През Тридесетгодишната война Филип е офицер и се бие първо на страната на Швеция и протестантите. Той служи при чичо си Петер Ернст II фон Мансфелд († 1626). Филип е пленен (1622), става католик и започва служба в императорската войска. На Балтийско море той създава флот и по-късно се бие на различни места. След това той е най-вече в двора във Виена, където става 1637 г. комендант на охрана. На края той е фелдмаршал на Свещената Римска империя и командир на унгарския град Дьор.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Филип V се жени на 22 години на 18 ноември 1611 г. в дворец Мерлау за 44-годишната графиня Мария фон Мансфелд-Хинтерорт (* сл. 3 март 1567; † между 1625/1635), вдовиица на ландграф Лудвиг IV фон Хесен-Марбург (1537 – 1604), дъщеря на граф Йохан фон Мансфелд-Хинтерорт († 1567) и втората му съпруга принцеса Маргарета фон Брауншвайг-Люнебург-Целе († 1596).[1] През късното лято 1612 г. те се местят в дворец Мансфелд. Те имат децата:[2] [3]

  • Анна Каролина († 21 април 1712), омъжена I. Карл Хайнрих фон Зиротин, II. за Франц фон Галас
  • Георг Алберт фон Мансфелд (* 4 май 1642; † 1696/1697), граф на Мансфелд-Фордерорт, женен през август 1696 г. за Барбара Магдалена фон Мансфелд-Хинтерорт (1618 – 1696)
  • Сузана Поликсена Катарина († 1693), омъжена I. на 11 юни 1662 г. във Виена за граф Матиас Ернст Берхтолд фрайхер фон Унгаршиц (1632 – 1678), II. 1683 г. за граф Юлиус Леополд фон Ходиц и Волфрамиц (1640 – 1693)
  • Франциска Маргарета († 31 май 1720), омъжена за Фридрих фон Цедлиц
  • Мария Клара († пр. 31 декември 1635)
  • Фердинанд († 1647)

Филип V се жени втори път ок. 1630 г. за Маргарета Катарина Попеловна фон Лобковиц (* 11 май 1612; † 17 октомври 1669 в Прага), дъщеря на Вилхелм фон Лобковиц († 1647) и Бенигна Катарина фон Лобковиц. Бракът е бездетен. Съпругата му Маргарета Катерина има афера с унгарски полковник-лейтененат и става скандал. Маргарета се омъжва 1614 г. за граф Йохан Карл фон Шьонбург на Везел (* пр. 1591; † 1640 в Мадрид).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Franz Christoph von Khevenhüller, Conterfet Kupfferstich, 1722, Band 2, S. 259 Digitalisat
  • Ludwig Ferdinand Niemann: Geschichte der Grafen von Mansfeld. Aschersleben, 1834 S. 248 – 251, Digitalisat
  • Constantin von Wurzbach: Mansfeld, Philipp Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 16. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1867, S. 402
  • Holger Th. Gräf: Von ungleichen Paaren und gierigen Erben. Maria von Mansfeld (1567–vor1635), die letzte Landgräfin von Hessen-Marburg, und ihre Ehen. Online-Version (PDF; 387 kB)
  • Renate Seidel: Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlechts. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91
  • Hermann Größler: Mansfeld, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212 – 215.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XIX, Tafel 87. Verlag: Vittorio Klostermann, Frankfurt a. M. 2000, ISBN 3-465-03074-5.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Philipp III, Graf von Mansfeld, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  2. Mansfeld 2, genealogy.euweb.cz
  3. Philipp V. Graf v. Mansfeld-Vorderort, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]