Петер Ернст II фон Мансфелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петер Ернст II фон Мансфелд

Петер Ернст II фон Мансфелд (на немски: Peter Ernst II von Mansfeld, „Ernst von Mansfeld“, „Ernest comte de Mansfelt“, * 1580 в Люксембург, † 29 ноември 1626 в Раковица, Босна (област) при Сараево) е граф от Дом Мансфелд, значим наемник-генерал и военоначалник през Тридесетгодишната война.

През 1620–1626 г. той е частен генерал в боевете против хабсбургския император и неговите съюзници (Испания, Бавария и Католическата лига).

Той е син на (fils naturel) на фелдмаршал граф Петер Ернст I фон Мансфелд (1517–1604), испански кралски щатхалтер на Люксембург, от 1594 г. издигнат от император Рудолф II в имперското княжеско общество с титлата принц и комт де Мансфелт. През 1595 г. Петер Ернст на 15 години е изпратен с по-големия си (полу) брат княз Карл (* 1545; † 14 август 1595) в дългата турска война (1593–1606) и остава на бойното поле дълги години. Той служи след това на Хабсбургите и от 1604–1607 г. и в Нидерландия. Католикът Ернст не е доволен от Хабсбургите и отива през 1610 г. при протестаните.

През 1611–1621 г. той е на служба на Протестанския съюз на Курпфалц. Получава заповедите от княз Христиан фон Анхалт, Йоахим Ернст фон Бранденбург-Ансбах.

През 1616–1617/18 г. Мансфелд командва при тайни задачи немската войска в Италия на служба при херцог Карл Емануил I от Савоя по време на първата Мантуаска наследствена война (1612/13–1617). През 1619 г. той получава от него господствата Кастел-Нуово (Кастелнуово д'Асти, днес Кастелнуово Дон Боско) и Бутиглиера (Бутилиера д’Асти) в княжество Пиемонт, като Маркизат. През 1618–1621 г. той се бие за Савоя в Бохемия. През април 1624 г. започва служба за Англия (1624–1626).

На път за кораба за Венеция Мансфелд пристига в Босна. В село Раковица, в планината над Сараево той получава кръвоизлив (туберкулоза), диктува завещанието си и умира следващата нощ (29/30 ноември 1626). Погребан е на остров при тогава венецианския Спалато.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Krüssmann, Ernst von Mansfeld, S. 389 ff., 662 f.
  • Wolfgang Brünink: Der Graf von Mansfeld in Ostfriesland. (1622–1624) (= Abhandlungen und Vorträge zur Geschichte Ostfrieslands. Bd. 34). Verlag Ostfriesische Landschaft, Aurich 1957 (Köln, Univ., Diss., 1954).
  • Ernst Fischer: Des Mansfelders Tod. Ein kritischer Beitrag zur Geschichte des Dreißigjährigen Krieges (= Jahresbericht für das Luisenstädtische Gymnasium in Berlin. 13, 1877/78, Beilage, ZDB-ID 344453-3. Donny, Berlin 1878.
  • Reinhard R. Heinisch: Mansfeld, (Peter) Ernst II. Graf von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 80 f. (Digitalisat).
  • Walter Krüssmann: Ernst von Mansfeld (1580–1626). Grafensohn, Söldnerführer, Kriegsunternehmer gegen Habsburg im Dreißigjährigen Krieg (= Historische Forschungen. Bd. 94). Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-13321-5 (Köln, Univ., Diss., 2007).
  • Fritz Redlich: The German Military Enterpriser and His Work Force. A study in European economic and social history (= Vierteljahrschrift für Sozial- und Wirtschaftsgeschichte. Beihefte Nr. 47–48, ZDB-ID 0341-0846. 2 Bände. Steiner, Wiesbaden 1964–1965.
  • Rudolf Reuss: Graf Ernst von Mansfeld im Böhmischen Kriege 1618–1621. Ein Beitrag zur Geschichte des Dreißigjährigen Krieges. Schwetschke, Braunschweig 1865, online.
  • Ludwig Graf Ütterodt zu Scharffenberg: Ernest Graf zu Mansfeld. (1580–1626). Historische Darstellung. Perthes, Gotha 1867, online.
  • Ludwig Graf Ütterodt zu Scharffenberg: Mansfeld, Peter Ernst II. Fürst von. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 222–232.
  • Antoine Charles Hennequin Comte de Villermont: Ernest de Mansfeldt. 2 Bände. Devaux, Brüssel 1865–1966, Band 1 online; Band 2 online.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]