Петер Ернст II фон Мансфелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петер Ернст II фон Мансфелд
граф от Дом Мансфелд
PeterErnstIIofMansfield02.jpg
Роден
1580 г.
Починал
29 ноември 1626 г. (46 г.)
ПогребанБосна и Херцеговина
Семейство
БащаПетер Ернст I фон Мансфелд
Петер Ернст II фон Мансфелд в Общомедия

Петер Ернст II фон Мансфелд (на немски: Peter Ernst II von Mansfeld, „Ernst von Mansfeld“, „Ernest comte de Mansfelt“; * 1580, Люксембург, † 29 ноември 1626, Раковица, Босна (област) при Сараево) е граф от Дом Мансфелд, значим наемник-генерал и военачалник през Тридесетгодишната война.

През 1620 – 1626 г. той е частен генерал в боевете против хабсбургския император и неговите съюзници (Испания, Бавария и Католическата лига).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на (fils naturel) на фелдмаршал граф Петер Ернст I фон Мансфелд (1517 – 1604), испански кралски щатхалтер на Люксембург, от 1594 г. издигнат от император Рудолф II в имперското княжеско общество с титлата принц и комт де Мансфелт.

През 1595 г. Петер Ернст, на 15-годишна възраст, е изпратен с по-големия си (полу) брат княз Карл (* 1545; † 14 август 1595) в дългата турска война (1593 – 1606) и остава на бойното поле дълги години. Той служи след това на Хабсбургите и от 1604 – 1607 г. и в Нидерландия. Католикът Ернст не е доволен от Хабсбургите и отива през 1610 г. при протестантите.

През 1611 – 1621 г. той е на служба на Протестантския съюз на Курпфалц. Получава заповедите от княз Христиан фон Анхалт, Йоахим Ернст фон Бранденбург-Ансбах.

През 1616 – 1617/18 г. Мансфелд командва при тайни задачи немската войска в Италия на служба при херцог Карл Емануил I от Савоя по време на първата Мантуанска наследствена война (1612/13 – 1617). През 1619 г. получава от него господствата Кастел-Нуово (Кастелнуово д'Асти, днес Кастелнуово Дон Боско) и Бутиглиера (Бутилиера д’Асти) в Княжество Пиемонт, като Маркизат. През 1618 – 1621 г. се бие за Савоя в Бохемия. През април 1624 г. започва служба за Англия (1624 – 1626).

На път за кораба за Венеция Мансфелд пристига в Босна. В село Раковица, в планината над Сараево, той получава кръвоизлив (туберкулоза), диктува завещанието си и умира следващата нощ (29/30 ноември 1626). Погребан е на остров при тогава венецианския Спалато.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Krüssmann, Ernst von Mansfeld, S. 389 ff., 662 f.
  • Wolfgang Brünink: Der Graf von Mansfeld in Ostfriesland. (1622 – 1624) (= Abhandlungen und Vorträge zur Geschichte Ostfrieslands. Bd. 34). Verlag Ostfriesische Landschaft, Aurich 1957 (Köln, Univ., Diss., 1954).
  • Ernst Fischer: Des Mansfelders Tod. Ein kritischer Beitrag zur Geschichte des Dreißigjährigen Krieges (= Jahresbericht für das Luisenstädtische Gymnasium in Berlin. 13, 1877/78, Beilage, ZDB-ID 344453 – 3. Donny, Berlin 1878.
  • Reinhard R. Heinisch: Mansfeld, (Peter) Ernst II. Graf von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 80 f. (Digitalisat).
  • Walter Krüssmann: Ernst von Mansfeld (1580 – 1626). Grafensohn, Söldnerführer, Kriegsunternehmer gegen Habsburg im Dreißigjährigen Krieg (= Historische Forschungen. Bd. 94). Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-13321-5 (Köln, Univ., Diss., 2007).
  • Fritz Redlich: The German Military Enterpriser and His Work Force. A study in European economic and social history (= Vierteljahrschrift für Sozial- und Wirtschaftsgeschichte. Beihefte Nr. 47 – 48, ZDB-ID 0341 – 0846. 2 Bände. Steiner, Wiesbaden 1964 – 1965.
  • Rudolf Reuss: Graf Ernst von Mansfeld im Böhmischen Kriege 1618 – 1621. Ein Beitrag zur Geschichte des Dreißigjährigen Krieges. Schwetschke, Braunschweig 1865, online.
  • Ludwig Graf Ütterodt zu Scharffenberg: Ernest Graf zu Mansfeld. (1580 – 1626). Historische Darstellung. Perthes, Gotha 1867, online.
  • Ludwig Graf Ütterodt zu Scharffenberg: Mansfeld, Peter Ernst II. Fürst von. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 222 – 232.
  • Antoine Charles Hennequin Comte de Villermont: Ernest de Mansfeldt. 2 Bände. Devaux, Brüssel 1865 – 1966, Band 1 online; Band 2 online.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]