Петер Ернст I фон Мансфелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петер Ернст I фон Мансфелд
граф на Мансфелд-Фордерорт, княз на Мансфелд-Фридебург
PeterErnstIvonMansfeldVorderort.jpg
Портрет на Петер Ернст I фон Мансфелд, 16 век
Лични данни
Роден
Починал
23 май 1604 г. (86 г.)
Люксембург-Клаузен
Семейство
Баща Ернст II фон Мансфелд-Фордерорт
Майка Доротея фон Золм-Лих
Брак Маргарета фон Бредероде
Потомци Фридрих, Карл, Йохан, Поликсена, Филип Октавиан Август Зигисмунд, Доротея, Петер Ернст II, Филип, Антониус, Ернст, Карл, Анна, Филип, Райнхард, Кристина
Герб Wappen Peter Ernst von Mansfeld.jpg
Петер Ернст I фон Мансфелд в Общомедия
Петер Ернст фон Мансфелд

Петер Ернст I фон Мансфелд-Фордерорт (на немски: Peter Ernst I von Mansfeld-Vorderort; * 12 август 1517 в дворец Хелдрунген; † 23 май 1604 в Люксембург-Клаузен) е граф на Мансфелд-Фордерорт, господар от 1594 г. княз на Мансфелд-Фридебург, и испански фелдмаршал в Нидерландия (от 1572), също щатхалтер на испанската корона в Люксембург (1581 – 1706) и за две години щатхалтер в Испанска Нидерландия (1592 – 1594).

Той е по-малък син на граф Ернст II фон Мансфелд-Фордерорт (1479 – 1531) и втората му съпруга графиня Доротея фон Золм-Лих (1493 – 1578), дъщеря на граф Филип фон Золмс-Лих (1468 – 1544) и графиня Адриана фон Ханау (1470 – 1524).[1] Той има общо двадесет и един братя и сестри.

Брат е на Йохан Гебхард I († 1562), архиепископ на Кьолн (1558 – 1562), Йохан Георг I (1515 – 1579), граф на Мансфелд-Айзлебен, Йохан Хойер II (1525 – 1585), граф на Мансфелд-Артерн, Йохан Албрехт VI фон Мансфелд-Арнщайн (1522 – 1586), и на Йохан Ернст I (1527 – 1575), граф на Мансфелд-Хелдрунген.

На 14 години Петер Ернст I фон Мансфелд отива за възпитаване в унгарския кралски двор. През 1535 г. той участва в похода на император Карл V против османския окупиран Тунис. След това той прави военно-политическа кариера на императорска служба.

1545 – 1604 г. той е щатхалтер на испанската корона в Люксембург и 1592 – 1594 г. на испанската корона в Нидерландия. През 1545 г. Филип II (тогава още регент) го прави рицар на златното руно. През 1572 г. Мансфелд е номиниран за фелдмаршал на испанската войска в Нидерландия.

От благодарност за неговата дългогодишна лоялност към католическата императорска фамилия на 4 март 1594 г. император Рудолф II го издига на имперски княз на Свещената Римска империя. След три години на 80 години той се оттегля от всички обществени задължения.

Дворец Ла Фонтен в Люксембург-Клаузен

Мансфелд създава сбирка на изкуството. През 1563 г. той започва строежа на своя дворец Ла Фонтен пред портите на Люксембург – също наричан Пале (де) Мансфелд или майн Пфафендал. Там той събира множество антични произведения на изкуството и скъпоценни картини. Той завещава двореца и сбирката си на испанския Хабсбург Филип III и на Изабела Испанска. Дъщеря му Поликсена успява да получи (и нейните деца) чрез съд една част от инвентара. Пет години след смъртта му произведенията му на изкуството се пренасят в Ротердам и от там в Испания.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Петер Ернст I фон Мансфелд-Фордерорт се жени за Маргарета фон Бредероде († 31 май 1554), втори път на 27 януари 1539 г. за Мари дьо Монморанси († 5 февруари 1570), и трети път за Анна фон Бенцерат.[2]

Той има децата:

  • Фридрих (* 1542; † 26 април 1559)
  • Карл (* 1545; † 14 август 1595), от 1594 г. княз на Мансфелд, императорски командир в Унгария, женен два пъти
  • Йохан († 1575)
  • Поликсена († между 17 септември 1591 и 20 декември 1602), омъжена
  • Филип Октавиан Август Зигисмунд (* 18 юни 1564; † 10 (юни/юли) 1591)
  • Доротея († 1595), омъжена 1578 г.
  • Петер Ернст II (* 1580; † 29/30 ноември 1626) от Анна фон Бенцерат, генерал и военоначалник
  • Филип
  • Антониус
  • Ернст (Млади)
  • Карл (III) (* 1590; † сл. 1653), не признат за брачно дете, господар на Бартринген и Щрасен
  • Анна, господарка на Бартринген и Щрасен († сл. 1653)
  • Филип (* септември 1603; † сл. 1623), извънбрачен, но признат
  • Райнхард (Ренод)
  • Кристина

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Reinhard R. Heinisch: Mansfeld, Peter Ernst I., Fürst von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 79
  • Gustav Janssens: Le Comte Pierre Ernest de Mansfeld, loyal serviteur de Charles V. et de Philippe II. et la guerre aux Pays-Bas. In: Hémecht. Zeitschrift für luxemburger Geschichte. Nr. 4, 2004, ISSN – 0270 0018 – 0270.
  • Joseph Massarette: Der Luxemburger Gouverneur Graf und Fürst Peter Ernst von Mansfeld (1517 – 1604). Ein Beitrag zur luxemburgisch-belgischen Geschichte im 16. Jahrhundert. Beffort, Luxemburg 1925.
  • J. A. Massard: Damvillers, Mansfeld und Sohn: Ambroise Paré, der Vater der Chirurgie, und Luxemburg. In: Lëtzebuerger Journal 2007. Nr. 74 (17. April), S. 11 – 12 (PDF; 298 kB).
  • Musée national d’histoire et d’art: Pierre Ernest de Mansfeld (1517 – 1604). Un prince de la Renaissance. Luxemburg 2007, ISBN 978-2-87985-960-6.
  • Renate Seidel: Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlechts. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3.
  • Andreas Tacke, Markus Trunk: Un prince da la Renaissance: Pierre-Ernest de Mansfeld (1517 – 1604). In: Kunstchronik. Jg. 61, Nr. 7, S. 339 ff.
  • Renate Seidel: Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlechts. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91
  • Hermann Größler: Mansfeld, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212 – 215.
  • Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln, New Series, Vol. XIX, Tafel 86, 89Kunstchronik. Jg. 61, Nr. 7, S. 339 ff.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mansfeld 2, genealogy.euweb.cz
  2. Peter Ernst Graf v. Mansfeld-Friedeburg, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]