Кристиан I (Анхалт-Бернбург)
| Кристиан I Christian I. von Anhalt-Bernburg | |
| княз на Анхалт-Бернбург | |
 Кристиан I (1615) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Бернбург, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Други титли | щатхалтер на Горен Пфалц |
| Семейство | |
| Баща | Йоахим Ернст (Анхалт) |
| Майка | Агнес фон Барби-Мюлинген |
| Братя/сестри | Елизабет фон Анхалт (1563 – 1607) Доротея Мария фон Анхалт Агнес Хедвиг фон Анхалт Сибила фон Анхалт Анна Мария фон Анхалт Анна София фон Анхалт Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен Август (Анхалт-Пльотцкау) Рудолф (Анхалт-Цербст) Бернхард фон Анхалт Йохан Георг I (Анхалт-Десау) |
| Съпруга | Анна фон Бентхайм-Текленбург (2 юли 1595 – 9 декември 1624) |
| Деца | Кристиан II фон Анхалт-Бернбург Елеонора Мария фон Анхалт-Бернбург Фридрих (Анхалт-Харцгероде) София Маргарета фон Анхалт-Бернбург |
| Кристиан I в Общомедия | |
Кристиан I фон Анхалт-Бернбург (на немски: Christian I von Anhalt-Bernburg, * 11 май 1568 в Бернбург на Зале, † 17 април 1630 в Бернбург) от династията Аскани е княз на Анхалт-Бернбург (1606-1630) и от 1595 г. щатхалтер на Горен Пфалц.
Той е вторият син на княз Йоахим Ернст от Анхалт (1536–1586) и първата му съпруга графиня Агнес (1540–1569), дъщеря на Волфганг фон Барби.
Той учи от 1570 г. латински, италиански и френски. Още като дете той присъства на дипломатически мисии (включително в Константинопол). Става дипломат от световно ниво.
След смъртта на баща му през 1586 г., той е под опекунството на по-големия си брат, Йохан Георг I, до 1606 г. След общото им управление с полубратята им Август, Рудолф и Лудвиг I, през 1606 г. те си поделят територията. Кристиан получава Анхалт-Бернбург.
В началото на 1586 г. Кристиан I отива в Дрезден и остава там при близкия си приятел, саксонския курфюрст Кристиан I.
През 1595 г., като управител на Горен Пфалц, той служи на курфюрст Фридрих V от Пфалц и резидира в Амберг. На 2 юли 1595 г. се жени за по-малката с единадесет години графиня Анна фон Бентхайм-Текленбург († 1624).
На 37 години той става официално калвинист и през 1608 г. основава Протестантския унион под ръководството на Фридрих V от Пфалц, един антикатолически и антиимператорски съюз. Той участва в издигането на Фридрих V от Пфалц за крал на Бохемия.
През 1619 г. княз Кристиан I е приет от своя полубрат княз Лудвиг I от Анхалт-Кьотен в литературното „Плодоносно общество“ („Fruchtbringende Gesellschaft“).
Кристиан I е командир на бохемската войска в битката при Бела гора (на 8 ноември 1620 г.) и е победен от войската на католическата лига. Кристиан е осъден и бяга в изгнание в Швеция и след това в датския Фленсбург. Унионът се разпуска през 1621 г. Княз Лудвиг изпраща Дидерих фон Вердер при императора във Виена, който успява да прекрати присъдата на 19 юли 1624 г. и на Кристиан I се разрешава да се върне в дворец Бернбург.
Княз Кристиан I умира на 17 април 1630 г. на 62 години. Погребан е в построената от него фамилна гробница в дворцовата църква „Св. Егидиен“ в Бернбург. Синът му Кристиан II го последва в управлението на Анхалт-Бернбург.
Неговият „Diarium“ или дневник не се е запазил.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Кристиан I се жени на 2 юли 1595 г. за Анна (4 януари 1579 – 9 декември 1624), дъщеря на Арнолд III, граф на Бентхайм, Щайнфурт и Текленбург. От петте му синове и единадесетте дъщери оживяват само трима сина и шест дъщери:
- Фридрих Кристиан (*/† 1596)
- Амалия Юлиана (1597–1605)
- Кристиан II (1599–1656), княз на Анхалт-Бернбург
- Елеонора Мария (1600–1657)
- ∞ 1626 херцог Йохан Албрехт II от Мекленбург (1590–1636)
- дъщеря (*/† 1601)
- Сибила Елизабет (1602–1648)
- Анна Магдалена (1603–1611)
- Анна София (1604–1640)
- Луиза Амалия (1606–1635)
- Ернст (1608–1632)
- Амоена Юлиана (1609–1628)
- Агнес Магдалена (1612–1629)
- Фридрих (1613–1670), княз на Анхалт-Харцгероде
- София Маргарета (1615–1673)
- ∞ 1651 княз Йохан Казимир от Анхалт-Десау (1596–1660)
- Доротея Матилда (1617–1656)
- Фридрих Лудвиг (1619–1621)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Johann Christoph Beckmann: Historie des Fürstenthums Anhalt, 7 Tle., Zerbst 1710 (Ndr. Dessau 1995).
- Krebs: Christian von Anhalt und die kurpfälzische Politik am Beginn des Dreißigjährigen Kriegs. Leipzig 1872.
- Walter Krüssmann: Ernst von Mansfeld (1580-1626); Grafensohn, Söldnerführer, Kriegsunternehmer gegen Habsburg im Dreißigjährigen Krieg. Berlin 2010 (Duncker & Humblot, Historische Forschungen, Bd. 94; zuvor Phil. Diss. Köln 2007); ISBN 978-3-428-13321-5 (zur Politik Anhalts S. 81-86, 98 ff., 134-139, 170-176 und öfter).
- A. Tecke: Die kurpfälzische Politik und der Ausbruch des 30jährigen Krieges. Diss. Hamburg 1931
- Ernst-Joachim Westerburg: Fürst Christian I. von Anhalt-Bernburg und der politische Calvinismus. Thalhofen: Bauer, 2003.
- Haus der Bayerischen Geschichte (Hg.): Der Winterkönig. Friedrich von der Pfalz. Bayern und Europa im Zeitalter des Dreißigjährigen Krieges. Stuttgart: Theiß 2003. ISBN 3-8062-1810-2 (Ausstellungskatalog; auch Christian I. von Anhalt-Bernburg ist ausführlich behandelt).
- Stadtarchiv Amberg: Königlicher Glanz in Amberg. Amberg 2004 (Vorträge zur Landesausstellung 2003).
- Otto von Heinemann: Christian I., Fürst von Anhalt. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 145–150..
- Friedrich Hermann Schubert: Christian I., Fürst von Anhalt-Bernburg. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 221–225 (Digitalisat).
- Wolfgang Klose: Das Wittenberger Gelehrtenstammbuch: das Stammbuch von Abraham Ulrich (1549–1577) und David Ulrich (1580–1623), Halle: Mitteldt. Verl., 1999, ISBN 3-932776-76-3.
