Елеонора Мария фон Анхалт-Бернбург
Елеонора Мария фон Анхалт-Бернбург Eleonore Marie von Anhalt-Bernburg | |
херцогиня на Мекленбург-Гюстров | |
Елеонора Мария фон Анхалт-Бернбург (1652) | |
Родена | |
---|---|
Починала |
Нойщрелиц, Федерална република Германия |
Погребана | Гюстров, Федерална република Германия |
Религия | Калвинизъм |
Управление | |
Други титли | принцеса от Анхалт-Бернбург |
Семейство | |
Баща | Кристиан I (Анхалт-Бернбург) |
Майка | Анна фон Бентхайм-Текленбург |
Братя/сестри | Кристиан II фон Анхалт-Бернбург Фридрих (Анхалт-Харцгероде) София Маргарета фон Анхалт-Бернбург |
Съпруг | Йохан Албрехт II (Мекленбург) (7 май 1626 – 23 април 1636) |
Деца | Густав Адолф (Мекленбург) |
Елеонора Мария фон Анхалт-Бернбург в Общомедия |
Елеонора Мария фон Анхалт-Бернбург (на немски: Eleonore Marie von Anhalt-Bernburg, „Die Beständige“; * 7 август 1600, Амберг; † 17 юли 1657, Щрелиц) от династията Аскани, е принцеса от Анхалт-Бернбург и чрез женитба херцогиня на Мекленбург в Гюстров.[1]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на княз Кристиан I фон Анхалт-Бернбург (1568 – 1630) и графиня Анна фон Бентхайм-Текленбург (1579 – 1624), дъщеря на граф Арнолд II фон Бентхайм-Текленбург. Сестра е на Кристиан II фон Анхалт-Бернбург (1599 – 1656).
Елеонора Мария е съоснователка и вторият шеф на „Académie des Loyales“, женската форма на литературното общество „Fruchtbringenden Gesellschaft“.[2]
Елеонора Мария се омъжва на 7 май 1626 г. в Гюстров за херцог Йохан Албрехт II фон Мекленбург (1590 – 1636), брат на Адолф Фридрих I (1588 – 1658). Тя е третата му съпруга.
След смъртта на нейния съпруг калвинистката Елеонора Мария, както херцогът е определил в завещанието си, поема регентството за малолетния ѝ син Густав Адолф. След три дена обаче нейният зет Адолф Фридрих I поема регентството за Густав Адолф. През 1637 г. я разделят насила от сина ѝ. Херцогската вдовица е изпратена в нейната вдовишка резиденция в Щрелиц. Император Фердинанд III нарежда в полза на Елеонора Мария, но Адолф Фридрих продължава с процеса, взема помощ и от чуждестранни сили. Елеонора Мария се отказва накрая през 1645 г. от нейните права и умира след дванадесет години в Щерлиц на 17 юли 1657 г. на 56 години. Тя е погребана в катедралата на Гюстров.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Елеонора Мария и херцог Йохан Албрехт II фон Мекленбург имат децата:[3]
- Анна София (1628 – 1666)
- ∞ 1649 херцог Лудвиг IV фон Лигнитц (1616 – 1663) от Силезийските Пясти, син на херцог Йохан Христиан и Доротея Сибила фон Бранденбург
- Йохан Христиан (1629 – 1631)
- Елеонора (1630 – 1631)
- Густав Адолф (1633 – 1695)
- ∞ 1654 принцеса Магдалена Сибила (1631 – 1719), дъщеря на херцог Фридрих III фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп и Мария Елизабет Саксонска
- Луиза (1635 – 1648)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- J. S. Ersch: Allgemeine Encyklopädie der Wissenschaften und Künste, 2. Sektion, S. 118, Brockhaus, Leipzig, 1842 Digitalisat
- Eduard Vehse: Geschichte der deutschen Höfe seit der Reformation, Band 35 – 36, S. 130 ff., Hamburg, 1856
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Eleonore Marie von Anhalt-Bernburg, Thepeerage.com
- ↑ Linda Maria Koldau: Frauen-Musik-Kultur: ein Handbuch zum deutschen Sprachgebiet der Frühen Neuzeit, S. 300, Böhlau-Verlag, 2005
- ↑ Mecklenburg 3, Genealogy.EU