Фон

Вижте пояснителната страница за други значения на Фон.

---

Фон (означава се с phon) е логаритмична извънсистемна единица за нивото на силата на звука за тонове и сложни звуци. Силата на звука се измерва в линейната единица сонове. Човешката чувствителност към звука е променлива за различните честоти; следователно, въпреки че два различни тона могат да представят идентично звуково налягане на човешкото ухо, те могат да бъдат психоакустично възприети като различни по сила на звука. Целта на фона е да осигури логаритмично измерване (като децибели) за възприеманата сила на звука, докато стандартните методи за първична сила на звука водят до линейно представяне. Звук със сила на звука от 1 сон се оценява като еднакво силен като тон с честота 1 kHz с ниво на звуково налягане от 40 децибела върху 20 микропаскала. Фонът е психофизически съгласуван с референтна честота от 1 kHz. С други думи фонът съответства на нивото на звуково налягане в децибели на подобно възприет еднокилохерцов чист тон. Например, ако един звук се възприема като равен по интензитет на тон от 1 kHz със звуково налягане от 50 dB, тогава той има сила на звука от 50 фона, независимо от неговите физически свойства.

Единицата фон е предложена от Стенли Смит Стивънс (на английски: Stanley Smith Stevens) в DIN 45631 и ISO 532 B. Не е част от системата SI, тъй като от гледна точка на метрологията не е достатъчно точен и еднозначно определен.

Скалата на фон се изравнява с dB, а не със силата на звука, така че скалите на сон и фон не са пропорционални. Следната таблица, дефинирана от Стивънс, показва връзката между сон и фон:

sone	1	2	4	8	16	32	64
phon	40	50	60	70	80	90	100

Графиките на силата на чуване, на които се основава единицата фон, отговарят на възприемането от човешкото ухо само на чисти устойчиви тонове, докато тестовете с октави и терцоктави разкриват различно поведение на кривите.