Франсоа Купрен
|
Франсоа Купрен François Couperin |
|
|---|---|
 |
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Националност |
 Франция |
|
|
|
| Уебсайт | |
| Франсоа Купрен в Общомедия | |
Франсоа Купрен (на френски: François Couperin) 10 ноември 1668 – 12 септември 1733 Париж) е френски бароков композитор, органист и чембалист. Известен е като „Големият Купрен“, за да се различава от други членове на музикално надарено семейство Купрен.
Купрен започва да се обучава при баща си, а след смъртта му в 1679 – при Жак Томлен, органист на Кралския параклис (Chapelle Royale). При пълнолетие става органист на църквата Сен-Жерве в Париж, пост който и по-късно остава при други членове на семейството. Купрен чрез ментора си Томлен става и органист с титлата Кралски, присъдена му от Луи XIV. Въпреки завидните си умения на клавесина той не добива официално признание за този инструмент. Като органист и композитор в двора има званието „ordinaire de la musique de la chambre du Roi“ и концертира обикновено в неделя за краля.
Творчеството на Франсоа Купрен възлиза на 126 творби: четири книги публикувани между 1713 и 1730 съдържат 27 сюити за клавесин.[1]; композиции за орган съставляват две меси (Messe à l'usage ordinaire des paroisses pour les fêtes solemnelles; Messe propre pour les Convents de religieux et religieuses). В 1716 г. излиза неговата книга Изкуството да се свири на клавесин, която освен обяснения за различни апликатури съдържа 8 прелюда.[2] ;
Купирин е повлиян Арканджело Корели на която представи във Франция трио-соната, като обяви 1726. A влиянието на Купрен се открива у по-късни каомпозитори и клавиеристи катоЙохан Себастиан Бах или Йоханес Брамс.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|