Франс Саммут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франс Саммут
малтийски романист и публицист
Франс Саммут, 2010 г.
Франс Саммут, 2010 г.

Роден
Починал
4 май 2011 г. (65 г.)

Националност Флаг на Малта Малта
Професия писател
Семейство
Съпруга Катерин Какия
Деца Марк А. Саммут, Жан-Пиер

Франс Саммут в Общомедия

Франс Саммут[1] е малтийски романист и публицист[2]. Баща е на писателя Марк А. Саммут.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Саммут се ражда в Зебудж, Малта[1]. Посещава началното училище „Сейнт Алонисос“ в Зебудж, преподавателския колеж „Сейнт Майкълс“, Малтийския университет (диплома по свещена теология), университетите в Рим и Перуджа (диплома за преподаване на италиански като чужд език).

Снимка на Саммут от края на 60-те – началото на 70-те години.

Саммут получава признание първо в началото на 1960-те, когато е още ученик, с краткия си разказ „L-Istqarrija“, който печели първо място на състезание, организирано от „Għaqda Kittieba Żgħażagħ“ и с още два други кратки разказа, които печелят съответно второ и четвърто място на същото състезание. В края на 1960-те той основава „Съживление на литературното движение“. По-късно работи като секретар на Малтийската Езикова Академия).

През 2010 г. е избран за член на Световната Наполеонова Общност[3].

Саммут приключва кариерата си в областта на образованието като директор на училище, въпреки че в перода от 1996 г. do 1998 г. е съветник на Малтийския премиер по въпросите на културата. Сключва брак с Катерин Какия, има двама сина – Марк и Жан-Пиер.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Франс Саммут в края на 70-те

Той публикува много книги, в това число бестселърите Il-Gaġġa („Клетката“), по която е направен Gaġġa – филм през 1971 г. на Марио Филип Ацопарди[4], Samuraj („Самурай“), спечелила наградата Rothmans, Paceville („Пачевил“), спечелила националния медал за литература[1] Paceville, which won the Government's Literary Medal.[1], както и Il-Ħolma Maltija („Малтийската мечта“), по отношение на която литературният критик Норберт Еллул-Винченти пише, "не съществува нещо от такъв мащаб в Малтийската литература”[5]. Бившият премиер и драматург Алфред Сант я смята за „шедовъра“ на Саммут[6] а британската пикателка и поетеса Марджори Бултън я нарича „колосално произведение“[7]

Саммут също така публикува сборници от кратки разкази: Labirint („Лабиринт“), Newbiet („Сезони“), and Ħrejjef Żminijietna („Съвременни разкази“).

Белетристиката му включва произведения като Ir-Rivoluzzjoni Franċiża: il-Ġrajja u t-Tifsira („Френската революция: история и значение“), Bonaparti f'Malta („Бонапарт в Малта“), чийто превод на френски език, Bonaparte à Malte, е издаден през 2008 г., и On The Da Vinci Code (2006), двуезичен (на английски и малтийски) коментар на международния бестселър. Той също редактира Lexicon на Микел Антон Вассалли. Вассалли (род. 1829 г.) е считан за баща на малтийския език. През 2006 г. преводът на Саммут на Motti, Aforismi e Proverbii Maltesi на Вассалли е публикуван като Għajdun il-Għaqal, Kliem il-Għerf u Qwiel Maltin. През 2007 г. неговата книга Il-Ħolma Maltija в превод (като La Malta Revo) представя Малта в колекцията от класически литературни произведения на есперанто, издадена от Mondial Books of New York. През 2008 г. неговата Il-Gaġġa е издадена за пети път. През 2009 г. Саммут предсавя революцоинна реинтерпретация на поемата на Пиетру Кашаро „Xidew il-qada“ (позната също като Il Cantilena), най-старият съществуващ писмен документ на малтийски език[8].

Саммут превежда важни театрални произведения: Phedre („Федра“) на Расин (1978 г.) и The Lower Depths („На дъното“) на Максим Горки, и двете представени на сцената на театър „Маноел“ под ръководството на поета Марио Ацопарди[9].

Федра, 1978 г.

Бившият Ректор на Малтийския университет, професор по философия и изтъкнат малтийски интелектуалец Питър Серачино Инглотт казва:

Геният на Саммут е в способността му на Волтеров шут да трансформира исторически герой във вид сатиричен носител на иронично импозантна маска. Читателят е каран да се наслаждава на лицевата страна на героите, която обикновено се възприема с неотслабваща тържественост. Човек се усмихва сякаш е съучастник в техните съмнения, прегрешения и предателства. Стилистичното превключване от исторически разказ към белетристика е вероятно най-голямото предизвикателство, с което всеки тип преводач се сблъсква [10].
Награда на правителството на Малта от 1991 г. за романа Paceville
Награда на правителството на Малта от 1995 г. за романа Il-Ħolma Maltija

Последни думи[редактиране | редактиране на кода]

Последните думи на Франс Саммут са: „Със съпругата ми трябваше да посетим Ерусалим, но както изглежда, планът се променя. Сега отивам в небесния Ерусалим"[11].

Реакцията на Серачино Инглотт на тези думи е: „Тогава осъзнах, че понякога сълзите и смехът са взаимнозаменяеми"[10].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Attard, Elaine. Frans Sammut passes away. // The Malta Independent, 5 май 2011. Посетен на 5 май 2011.
  2. Le Petit Futé, 9th Ed, 2009 – 2010, Paris, p. 70.
  3. www.napoleonicsociety.com
  4. Aquilina, Sandra (12 март 2007). „Portrait of the artist“, The Malta Independent. Посетен на 15 май 2011.
  5. Ellul Vincenti, Norbert (11 май 1994): „Vassalli's Maltese Dream“, The Sunday Times (Malta), p. 20.
  6. Sant, Alfred (4 май 2001). „Frans Sammut: A Man of Courage“, maltastar.com. Посетен на 15 май 2011.
  7. Maltese works in Esperanto, The Malta Independent, 2 септември 2007. Посетен на 15 май 2001.
  8. New interpretation to oldest written document in Maltese, maltamediaonline.com. Посетен на 15 май 2011.
  9. Azzopardi, Mario: „In Memoriam: Frans tal-Gaġġa u Ġerusalemm l-oħra“ in In-Nazzjon 14 юни 2011.
  10. а б Serracino Inglott, Peter (15 май 2011). „Inheritance of icons“, The Sunday Times (Malta). Посетен на 25 май 2011.
  11. Sammut, Mark (15 май 2011). „Frans Sammut“, The Sunday Times (Malta). Посетен на 25 май 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]