Франц Карл Йозеф фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Портрет на Франц Карл Йозеф фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст в галерията на катедралата в Аугсбург.
Герб на епикопството Аугсбург

Франц Карл Йозеф фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (на немски: Franz Carl Joseph zu Hohenlohe-Waldenburg--Schillingsfürst Elect von Augsburg; * 27 ноември 1745 във Валденбург; † 9 октомври 1819 в Аугсбург) е принц от Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст, от 1818 до 1819 г. вай-епископ и епископ на Аугсбург, титуляен епископ и епископ на Темпе 1804 г. (в Гърция), също генералвикар на Нойвюртемберг.

Той е третият син на княз Карл Албрехт I фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1719 – 1793) и първата му съпруга София Вилхелмина Мария фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (1721 – 1749), дъщеря на княз Доминик Марквард фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (1690 – 1735) и ланграфиня Кристина Франциска Поликсена фон Хесен-Рейнфелс-Ротенбург-Ванфрид (1688 – 1728).[1][2] Баща му Карл Албрехт I фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст се жени втори път на 29 октомври 1771 г. за принцеса Мария Йозефа фон Залм-Залм (1736 – 1799).

Франц Карл Йозеф фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст е възпитаван от йезуитите, следва в Парма и Страсбург. Франц Карл Йозеф фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст е ръкоположен за свещеник на Кьолн на 7 април 1787 г. По-късно той е декан в Елванген, катедрален капитулар в Кьолн, Виена и Страсбург. На 9 август 1802 г. той е помощник/вайепископ на епископа на Аугсбург Клеменс Венцеслаус Саксонски († 27 юли 1812).

На 9 август 1802 г. е избран за титулярен епископ на Темпе и на 5 септември 1802 г. титулярен епископ на Темпе (в Гърция). Между 1813 и 1817 г. като вай-епископ той резидира в Елванген и през това време не отива в Аугсбург. Хоенлое е администратор при съсловното събрание Вюртемберг (1815 – 1817). Между 1813 и 1817 г. като вай-епископ той резидира в Елванген и през това време не отива в Аугсбург. На 5 февруари 1818 г. той е избран за епископ на Аугсбург и е помазан на 6 април 1818 г.

Франц Карл Йозеф фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст умира на 9 октомври 1819 г. в Аугсбург и е погребан в катедралата на Аугсбург.

Той е чичо на Александер фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1794 – 1849), титулярен епископ на Сардика (Сердика), син на брат му Карл Албрехт II (1742 – 1796), 3. княз на Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1793 – 1796).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 388.
  • Friedrich Lauchert: Hohenlohe-Waldenburg, Franz Prinz zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 50, Duncker & Humblot, Leipzig 1905, S. 441 f.
  • Franz Xaver von Funk: Die katholische Landesuniversität Ellwangen und ihre Verlegung nach Tübingen. In: Festgabe zum Fünfundzwanzigjährigen Regierungsjubiläum seiner Majestät des Königs Karl von Württemberg. In Ehrfurcht dargebracht von der Universität Tübingen. Laupp, Tübingen 1889, getrennte Zählung S. 1 – 30, S. 6 – 27
  • Ignaz von Longner: Beiträge zur Geschichte der oberrheinischen Kirchenprovinz. Laupp, Tübingen 1863, S. 362 – 394.
  • Stephan Jakob Neher: Statistischer Personal-Katalog des Bisthums Rottenburg. Festschrift zum 50-jährigen Jubiläum dieses Bisthums. Schmid, Schwäbisch Gmünd 1878, S. 7.
  • Theobald Freudenberger: Hohenlohe, Franz Karl. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]