Франц Христоф Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц Христоф Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген
граф на Хоенцолерн-Хайгерлох
Лични данни
Управление 17501767
Роден
Починал
Погребан в Кьолнската катедрала
Семейство
Династия Хоенцолерн
Баща Франц Антон фон Хоенцолерн-Хайгерлох
Майка Мария Анна Евсебия, графиня фон Кьонигсег-Аулендорф

Франц Христоф Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген-Хайгерлох също граф фон Хоенцолерн-Хайгерлох (на немски: Franz Christoph Anton von Hohenzollern-Sigmaringen; Graf von Hohenzollern-Haigerloch; * 16 януари 1699 в замък Хайгерлох; † 23 ноември 1767 в Кьолн) от швабската линия на Хоенцолерните е граф на Хоенцолерн-Хайгерлох (1750 – 1767), каноник в Кьолн и Страсбург, 1756 г. премиер-министър на Курфюрство Кьолн при Клеменс Август Баварски.

Той е малкият син на граф Франц Антон фон Хоенцолерн-Хайгерлох (1657 – 1702) и съпругата му Мария Анна Евсебия, графиня фон Кьонигсег-Аулендорф (1670 – 1716), дъщеря на граф Антон Евсебий фон Кьонигсег-Аулендорф (1639 – 1692) и графиня Доротея Геновефа фон Турн († 1671).[1] Той става 1750 г. граф на Хоенцолерн-Хайгерлох след по-големия му брат Фердинанд Леополд.

Франц Христоф Антон става 1717 г. домхер и 1725 г. дом-каплан в Кьолн. От 1726 г. той също е домхер в Страсбург и Залцбург. Между 1748 и 1750 г. той е хор-епископ в Кьолн и след това до 1763 г. вице-дехант. Освен това той е от 1750 до 1763 г. домтесаурий и от 1763 г. домпропст. След оттеглянето на Херман Вернер фон Асебург той е номиниран 1756 г. от Клеменс Август Баварски за зпремиер-министър на Курфюрство Кьолн. Той също е обристландхофмайстер, президент на военния съвет, таен съветник, щатхалтер на епископство Страсбург на Рейнс, също канцлер на университет Кьолн. Въпреки високите си постове той остава, както брат му преди това, политически напълно незначим и без всякакво влияниие.[2]

Франц Христоф Антон умира неженен и без деца на 23 ноември 1767 г. в Кьолн на 68 години и е погребан в Кьолнската катедрала.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • F. E. von Mering: Clemens August, Herzog von Baiern, Kurfürst und Erzbischof zu Köln. Biographischer Versuch. Heberle, Köln 1851, S. 88.
  • Fortgesetzte neue genealogisch-historische Nachrichten von den vornehmsten Begebenheiten, welche sich an den europäischen Höfen zugetragen. Heinsius, Leipzig 1768, ZDB-ID 515492 – 3, S. 457.
  • Josef Niesen, Bonner Personenlexikon, Bonn 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hohenzollern 11, genealogy.euweb.cz
  2. Josef Niesen, Bonner Personenlexikon, Bonn 2011, S. 218.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]