Франц Щанцел
| Франц Щанцел Franz Stanzel | |
|---|---|
| австрийски литературен теоретик и историк, англицист | |
| Роден |
Молн, Австрия |
| Научна дейност | |
| Област | Теория на литературата, изкуствознание |
| Работил в | Гьотингенски университет Университет на Ерланген |
| Публикации | „Типични форми на романа“ (1964) |
| Повлиян | Пърси Лъбок, Мелвин Фридман |
Франц Карл Щанцел (на немски: Franz Karl Stanzel, р. 4 август 1923 в Молн) е австрийски литературен теоретик и историк, англицист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
След като следва в Грац при Херберт Козиол и след защитата на доктората си през 1955 г., Щанцел става доцент в Гьотингенския университет. През 1959 г. получава място на редовен професор в Ерланген, а през 1962 г. наследява катедрата на Козиол в Грац. Днес е почетен професор по англицистика в Карл-Франценовия университет в Грац.
През 50-те години на ХХ в. Щанцел започва да разработва аналитична типология за проучване на гледната точка на разказвача в повествователните текстове. Неговият типологичен модел на наративните ситуации (въпреки честите критики) се преподава и до днес в германските университети като част от въвеждащия курс по наратология за студентите от филологическите дисциплини. Едва в края на 90-те години моделът на Щанцел получава силна конкуренция с въвеждането в преподаването в Германия и на повествователния модел на френския наратолог Жерар Женет.
С оглед историята на науката Щанцел стои редом до Кете Хамбургер и Еберхард Лемерт. Той е силно повлиян от англо-американската традиция (Пърси Лъбок, Мелвин Фридман). Базовият модел на неговата типология на разказвачите за първи път е развит в дисертацията „Типични ситуации на разказвача в романа“ (1955). Под влияние на модерната лингвистика той го преработва и публикува отново през 1979 г. в новата си книга „Теория на повествованието“ (2-ро преработено издание – 1982). Силна международна рецепция има преводът ѝ на английски език със заглавие „A Theory of Narrative“, публикуван през 1984 г. от Cambridge University Press.
Наред с наратологическите изследвания Франц Щанцел има значими трудове и в областта на изследванията на стереотипите (имагологията), посветени примерно на австроунгарския заден план при Леополд Блум в романа на Джеймс Джойс Одисей.
Признание[редактиране | редактиране на кода]
Отличен е с титлата доктор хонорис кауза в Университета на Фрибург (1985) и в Марбургския университет (2015).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Die typischen Erzählsituationen im Roman. Dargestellt an „Tom Jones“, „Moby Dick“, „The Ambassadors“, „Ulysses“ u.a. (Типични повествователни ситуации в романа. На примери от „Том Джоунс“, „Моби Дик“, „Посланиците“, „Одисей“). Wien/Stuttgart 1955.
- Typische Formen des Romans (Типични форми на романа). Göttingen 1964. (и многобройни преиздания)
- Theorie des Erzählens (Теория на повествованията). Göttingen 1979. (8 изд. – 2009)
- Europäer: ein imagologischer Essay (Европеецът: имагологическо есе). 2-ро, осъвременено изд. Winter, Heidelberg 1998.
- Unterwegs – Erzähltheorie für Leser (По пътя – повествователна теория за читателя). Vandenhoeck & Ruprecht 2002.[1]
- Telegonie – Fernzeugung (Телегония – партеногенеза). Böhlau 2008.
- Welt als Text: Grundbegriffe der Interpretation (Светът като текст: Основни понятия на интерпретацията). Königshausen & Neumann 2011.
- Verlust einer Jugend. Autobiographie, 2013.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Florian Gelzer, „Beschützendes Mandala: Der Erzähltheoretiker Franz K. Stanzel zieht Bilanz“, рец. в literaturkritik.de, 1 януари 2003 г. ((de))
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Йордан Ефтимов, „Тук лежи заекът“, откъси, 3 ноември 2011 г.
|