Направо към съдържанието

Франц Щанцел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франц Щанцел
Franz Stanzel
австрийски литературен теоретик
Роден
Молн, Австрия
Починал
17 октомври 2023 г. (100 г.)
Научна дейност
ОбластТеория на литературата, изкуствознание
Работил вГьотингенски университет
Университет на Ерланген
Публикации„Типични форми на романа“ (1964)
ПовлиянПърси Лъбок, Мелвин Фридман

Франц Карл Щанцел (на немски: Franz Karl Stanzel, р. 4 август 1923 в Молн) е австрийски литературен теоретик и историк, англицист.

След като следва в Грац при Херберт Козиол и след защитата на доктората си през 1955 г., Щанцел става доцент в Гьотингенския университет. През 1959 г. получава място на редовен професор в Ерланген, а през 1962 г. наследява катедрата на Козиол в Грац. Днес е почетен професор по англицистика в Карл-Франценовия университет в Грац.

През 50-те години на ХХ в. Щанцел започва да разработва аналитична типология за проучване на гледната точка на разказвача в повествователните текстове. Неговият типологичен модел на наративните ситуации (въпреки честите критики) се преподава и до днес в германските университети като част от въвеждащия курс по наратология за студентите от филологическите дисциплини. Едва в края на 90-те години моделът на Щанцел получава силна конкуренция с въвеждането в преподаването в Германия и на повествователния модел на френския наратолог Жерар Женет.

С оглед историята на науката Щанцел стои редом до Кете Хамбургер и Еберхард Лемерт. Той е силно повлиян от англо-американската традиция (Пърси Лъбок, Мелвин Фридман). Базовият модел на неговата типология на разказвачите за първи път е развит в дисертацията „Типични ситуации на разказвача в романа“ (1955). Под влияние на модерната лингвистика той го преработва и публикува отново през 1979 г. в новата си книга „Теория на повествованието“ (2-ро преработено издание – 1982). Силна международна рецепция има преводът ѝ на английски език със заглавие „A Theory of Narrative“, публикуван през 1984 г. от Cambridge University Press.

Наред с наратологическите изследвания Франц Щанцел има значими трудове и в областта на изследванията на стереотипите (имагологията), посветени примерно на австроунгарския заден план при Леополд Блум в романа на Джеймс Джойс Одисей.

Отличен е с титлата доктор хонорис кауза на Университета на Фрибург (1985) и на Марбургския университет (2015).

  • Die typischen Erzählsituationen im Roman. Dargestellt an „Tom Jones“, „Moby Dick“, „The Ambassadors“, „Ulysses“ u.a. (Типични повествователни ситуации в романа. На примери от „Том Джоунс“, „Моби Дик“, „Посланиците“, „Одисей“). Wien/Stuttgart, 1955.
  • Typische Formen des Romans (Типични форми на романа). Göttingen, 1964. (и многобройни преиздания)
  • Theorie des Erzählens (Теория на повествованията). Göttingen, 1979. (8 изд. – 2009)
  • Europäer: ein imagologischer Essay (Европеецът: имагологическо есе). 2-ро, осъвременено изд. Winter, Heidelberg, 1998.
  • Unterwegs – Erzähltheorie für Leser (По пътя – повествователна теория за читателя). Vandenhoeck & Ruprecht, 2002.[1]
  • Telegonie – Fernzeugung (Телегония – партеногенеза). Böhlau, 2008.
  • Welt als Text: Grundbegriffe der Interpretation (Светът като текст: Основни понятия на интерпретацията). Königshausen & Neumann, 2011.
  • Verlust einer Jugend. Autobiographie, 2013.
  • Die Typischen Erzählsituationen 1955 – 2015. Erfolgsgeschichte einer Triade. Königshausen & Neumann GmbH, Würzburg, 2015.
  1. Florian Gelzer, „Beschützendes Mandala: Der Erzähltheoretiker Franz K. Stanzel zieht Bilanz“, рец. в literaturkritik.de, 1 януари 2003 г. ((de))