Жерар Женет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жерар Женет
френски литературен теоретик и историк
Portrait de Gérard Genette.png
Роден
7 юни 1930 г. (86 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област Литературна теория, история на литературата, културология, изкуствознание
Образование Сорбона
Работил в Сорбона,
EHESS
Известен с транстекстуалност, диегеза, металепсис

Жерар Раймон Женет (на френски: Gérard Raymond Genette, р. 7 юни 1930) e френски литературен теоретик и историк, свързван със структуралисткото движение и фигури като Ролан Барт и Клод Леви-Строс, от когото взема понятието бриколаж.

Той е видна фигура на френския структурализъм от 1960-те години и, за разлика от други, запазва много от оригиналната си ориентация, без да премине към постструктурализъм. Негов принос са редица методологически нововъдения в разглеждането на текстовете, както и разкриването на нови перспективи в литературно-историческата тематика[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жерар Женет е роден в Париж в семейството на Гастон и Роз Женет. Учи в лицея Лаканал и в École Normale Supérieure. Завършва и Сорбоната, където защитава докторат през 1954 г. Учител в Льоман (1956 – 1963), доцент в Сорбоната (1963 – 1967), професор във Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales, съкр. EHESS) (1967 – 1994).

След като напуска Френската комунистическа партия, Женет за кратко става член на групата „Социализъм или варварство“ (1957 – 58).[2]

На 18 юни 1959 г. сключва брак с Раймонд Дебре, която също е литератор. Имат три деца: Кристин, Франсоа и Натали.

През 1970 г. заедно с Цветан Тодоров Женет основава списание Poétique и започва да води като отговорен редактор поредица от книги под същото заглавие в издателство „Сьой“.

Заемал значителни постове в различни културни институти, между които най-важният е директор на École des hautes études en sciences sociales[3]. Гост професор в Йейлския университет.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Figures (I-V), Paris:Seuil, 1966 – 2002; (5 сборника с издавани статии, излизащи последователно с номера Figures I,II,..).
  • Mimologiques : Voyage en Cratylie, Paris:Seuil, 1976.
  • Introduction à l'architexte, Paris: Seuil, 1979 (2004).
  • Palimpsestes: La Littérature au second degré, Paris: Seuil, 1982.
  • Seuils, Paris: Seuil, 1987.
  • Fiction et diction, Paris: Seuil, 1991 (2004).
  • L'Œuvre de l'art (1 – 2), Paris: Seuil (1994 – 7), (в един том 2010)
  • Métalepse, Paris: Seuil, 2004
  • Bardadrac, Paris: Seuil, 2006
  • Discours du récit, Paris: Seuil, 2007 (съдържа „Discours du récit“ от Figures III, p.71 – 273 (1972) и Nouveau Discours du récit, Paris: Seuil, 1983)
  • Codicille, Paris: Seuil, 2009
  • Apostille, Paris: Seuil, 2012
  • Épilogue, Paris: Seuil, 2014
На български
  • Жерар Женет, Фигури (из Фигури I, II и III), София: Фигура, 2001, 272 с. (ISBN 9549985105)[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вж. Жьонет Ж., „Литература и история“. – сп. Литературата, кн. 1 (1996), с. 33 – 41((bg))
  2. Gabler, Andrea. Arbeitsanalyse und Selbstbestimmung Zur Bedeutung und Aktualität von Socialisme ou Barbarie. // 2006. Посетен на 2012-12-31. ((de))
  3. Harari, Josue. Textual Strategies. University Paperbacks, 1980. ISBN 0-416-73750-1. с. 43 – 4. ((en))
  4. Амелия Личева, „Женет на български“, рец. във в. Култура, бр. 17, 26 април 2002 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]