Франц (Брауншвайг-Люнебург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Франц.

Франц
княз на Люнебург,
херцог на Гифхорн
Херцог Франц фон Брауншвайг-Люнебург
Херцог Франц фон Брауншвайг-Люнебург

Роден
Починал
23 ноември 1549 г. (41 г.)
Управление
Период1536 – 1539 (княз на Люнебург)
1539 – 1549 (херцог на Гифхорн)
Други титлихерцог на Брауншвайг-Люнебург
Семейство
БащаХайнрих I
МайкаМаргарета Саксонска (1469 – 1528)
Братя/сестриАнна фон Брауншвайг-Люнебург
Елизабет фон Брауншвайг-Люнебург
Ернст I (Брауншвайг-Люнебург)
Ото I
СъпругаКлара фон Саксония-Лауенбург (29 септември 1547)
ДецаКлара фон Брауншвайг-Гифхорн
Катарина фон Брауншвайг-Гифхорн
Франц в Общомедия

Франц (на немски: Franz; * 23 ноември 1508, Уелцен; † 23 ноември 1549, Гифхорн) от род Велфи (Среднен Дом Люнебург), е херцог на Брауншвайг-Люнебург, княз на Люнебург от 1536 до 1539 г. и от 1539 до смъртта си 1549 г. херцог на Гифхорн.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-малкият син на Хайнрих I Средния (1468 – 1532) и първата му съпруга Маргарета Саксонска (1469 – 1528), дъщеря на курфюрст Ернст от Саксония от род Ветини.

По планове на баща му Франц трябва да стане епископ на Хилдесхайм. През 1521 г. баща му трябва да отиде в изгнание при френския крал в Париж и неговите по-големи братя Ото и Ернст управляват от Целе финансово задълженото херцогство. Те изпращат малолетния им 16-годишен брат Франц да следва в университет Витенберг. Когото през 1526 г. той става пълнолетен, живее следващите десет години в двора на Курфюрство Саксония. Едва през 1536 г. по-големият му брат Ернст го извиква обратно в Целе.

Франц управлява три години заедно с брат си Ернст I и не показва интерес. Той изисква свое херцогство и поделяне на страната. През 1539 г. получава службите Гифхорн, Фалерслебен и манастир Изенхаген при Ханкенсбютел. Тези собствености образуват новото Херцогство Гифхорн, което Франц управлява 10 години от 1539 г. до смъртта си 1549 г. Той престроява дворец дворец Гифхорн за своя резиденция и дворец Фалерслебен и води луксозен дворцов живот.

Франц участва през 1542 г. в Турската война. Той е привърженик на идеите на Мартин Лутер и участва през 1546 г. в Шмалкалденската война. В територията Гифхорн той въвежда реформацията.

Херцог Франц се жени на 29 септември 1547 г. в дворец Нойхауз за Клара фон Саксония-Лауенбург (* 13 декември 1518, Лауенбург; † 27 март 1576, Барт, Померания), дъщеря на херцог Магнус I от Херцогство Саксония-Лауенбург (1470 – 1543) и на Катарина (1488 – 1563), дъщеря на херцог Хайнрих I от Брауншвайг-Волфенбютел. Бракът трае само три години, понеже Франц умира през 1549 г. от инфекция на рана на 41-вия си рожден ден. Погребан е в капелата на дворец Гифхорн. Понеже има само две дъщери Херцогство Гифхорн отива обратно към фамилията от Целе в Княжество Люнебург. Съпругата му херцогиня Клара получава като вдовица дворец Фалерслебен, където се ангажира за селището.

На него е наречен град Францбург в окръг Предна Померания-Рюген от неговия зет херцог Богислав XIII от Померания.


Деца[редактиране | редактиране на кода]

Франц и Клара имат децата:

Хайнрих VI, бургграф фон Майсен (1536 – 1572)
  • Клара (* 1 януари 1550, † 26 януари 1598)
⚭ 1.: Бернхард VII, княз фон Анхалт-Десау (1540 – 1570)
⚭ 2.: Богислав XIII, херцог фон Померания (1544 – 1606)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ingrid Eichstädt, Die Geschichte des Raumes Gifhorn-Wolfsburg, Gifhorn 1996
  • Fritz Brüggemann: Ein Herzog namens Franz. Das abenteuerliche Leben des Reichsfürsten Herzog Franz zu Braunschweig und Lüneburg, Herzog in Gifhorn. Ein Tatsachenbericht. Enke-Verlag, Gifhorn 1973.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]