Фридрих Кристиан фон Шаумбург-Липе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Кристиан фон Шаумбург-Липе
принц от Шаумбург-Липе
Роден
Починал
Семейство
Баща Георг фон Шаумбург-Липе
Майка Мария Анна фон Саксония-Алтенбург
Братя/сестри Адолф II (Шаумбург-Липе)
Волрад фон Шаумбург-Липе
Стефан фон Шаумбург-Липе

Фридрих Кристиан Вилхелм Александер фон Шаумбург-Липе (на немски: Friedrich Christian Wilhelm Alexander Prinz zu Schaumburg-Lippe; * 5 януари 1906, Бюкебург; † 20 септември 1983, Васербург на Ин) е принц от Шаумбург-Липе, с висок ранг НС-функционер и публицист на национал-социалистически произведения.[1] От 1933 г. той е адютант на Йозеф Гьобелс и е негов най-близък чиновник в Министерството на народното просвещение и пропагандата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е четвъртият и най-малкият син (от девет деца) на княз Георг фон Шаумбург-Липе (1893 – 1911) и принцеса Мария Анна фон Саксония-Алтенбург (1864 – 1918), дъщеря на Мориц фон Саксония-Алтенбург (1829 – 1907) и принцеса Августа фон Саксония-Майнинген (1843 – 1919).

От 1926 г. Фридрих Кристиан следва право в Кьолн, Гьотинген, Бон и Берлин. През август 1929 г. той влиза в НСДАП. През Втората световна война принц Фридрих Кристиан от 1943 г. служи като панцергренадиер и става СА щандартенфюрер. След войната е интерниран от 1945 до 1948 г. Той издава множество книги и до края на живота си не се отказва от нацистката си идеология.

Умира на 20 септември 1983 г. на 77 години във Васербург на Ин.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: на 25 септември 1927 г. в Зеелезген с графиня Александра Хедвиг Йохана Берта Мария фон Кастел-Рюденхаузен (* 29 юни 1904, Щайн; † 9 септември 1961, Линц ан дер Донау), внучка на граф и 1. княз Волфганг фон Кастел-Рюденхаузен (1830 – 1913), дъщеря на граф Волфганг Фридрих Хайнрих Филип фон Кастел-Рюденхаузен (1875 – 1930) и фрайин Хедвиг фон Фабер (1882 – 1937).[2] Те имат три деца:[3]

  • Мария Елизабет Хермина Хедвиг Батхилдис (* 19 декември 1928, Гьотинген; † 4 декември 1945, Нюрнберг)
  • Албрехт Волфганг Фридрих Волрад Руперт (* 5 август 1934, Берлин), принц, женен I. на 7 януари 1961 г. в Залцбург (развод 1962) за Катерина Витенак-Хурт (* 13 декември 1941, Вилмингтон), II. на 6 август 1964 г. в Линц ан дер Донау (развод 1974) за Хайдемари Гюнтер (* 31 август 1945, Грундлзее); имат син и дъщеря, III. на 16 юли 1983 г. в Линц ан дер Донау за Гертруда Фридхубер (* 5 ноември 1951, Линц)
  • Кристина Мари-Луиза Августа Фридерика (* 16 октомври 1936, Берлин), омъжена на 21 септември 1958 г. в Лехенлайтен за фрайхер Албрехт фон Сюскинд-Швенди (* 20 февруари 1937, Швайнфурт)

Втори брак: на 8 октомври 1962 г. в Глюксбург с принцеса Виктория Мария-Луиза Агнес Калма Елизабет Ирмгард фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (* 8 декември 1908, Берлин; † 29 декември 1969, Висбаден), разведена 1955 г. от фрайхер Рудолф Карл фон Щенгел (1899 – 1969), дъщеря на принц Алберт фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1863 – 1948) и графиня Ортруд Агнес Мария Августа Клара фон Изенбург-Бюдинген-Меерхолц (1879 – 1918).[4] Бракът е бездетен.[5][6]

Трети брак: на 6 март 1971 г. в Шлангенбад с Хелена Майр (* 12 март 1913, Лозана; † 6 октомври 2006, Бад Райхенхал), дъщеря на Максимилиан Майр (1878 – 1960) и артистката Барбара Антония Барт фон Бартолф (1871 – 1956), която е втората съпруга (разведена 1913) на херцог Лудвиг Вилхелм Баварски (1831 – 1920). Бракът е бездетен.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Wo war der Adel? Zentralverlag, Berlin 1934
  • Deutsche Sozialisten am Werk. Ein sozialistisches Bekenntnis deutscher Männer, Zentral, Berlin 1935, 2. Aufl. 1936
  • Gegen eine Welt von Vorurteilen, Reihe: Hirts deutsche Sammlung 1937
  • Fahnen gegen Fetzen, Riegler, Berlin 1938, 2. Aufl. 1938
  • Zwischen Krone und Kerker, Limes, Wiesbaden 1952
  • Souveräne Menschen. Kleine Lebensregeln, grossgeschrieben, Verlagsgesellschaft Berg/Druffel, Leonie am Starnberger See 1955, 1962
  • „Dr. G.“. Ein Porträt des Propagandaministers, Limes, Wiesbaden 1964; Lizenz für Dietmar Munier/Arndt Kiel 1990, ISBN 3-88741-140-4
  • Verdammte Pflicht und Schuldigkeit. Weg und Erlebnis 1914 – 1933. Druffel, Leonie 1966
  • Damals fing das Neue an. Erlebnisse und Gedanken eines Gefangenen 1945 – 1948. Pfeiffer, Hannover 1969
  • Sonne im Nebel. Aus eigenen Erlebnissen geschildert, als Beweis gegen den Zufall und für die Ordnung allen Seins, H. F. Kathagen, Witten 1970
  • „Als die goldne Abendsonne …“ Aus meinen Tagebüchern der Jahre 1933 – 1937. Limes, Wiesbaden 1971
  • König von Island? Refo Verlag, Bommerholz. 1973
  • War Hitler ein Diktator? Naturpolitschr Verlag Witten, 1976
  • Ich stehe und falle mit meinem deutschen Volke. Das ist mein Sozialismus!, ca. 1985

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Helge bei der Wieden: Schaumburg-Lippische Genealogie. Stammtafeln der Grafen – später Fürsten – zu Schaumburg-Lippe bis zum Thronverzicht 1918, Melle 1995.
  • Genealogisches Handbuch der Fürstlichen Häuser* Bd. 1, 1951, S. 160 – 161, Bd. 1 der Gesamtreihe *Genealogisches Handbuch des Adels*, Verlag von C. A. Starke, Glücksburg.
  • Philipp T. Haase: Friedrich Christian Prinz zu Schaumburg Lippe und sein Lebenslauf in der Theodore-Abel-Collection – Ein Aufschneider im Propagandaministerium, online: Beamte nationalsozialistischer Reichsministerien, 19. März 2018.
  • Alexander vom Hofe: Vier Prinzen zu Schaumburg-Lippe und das parallele Unrechtssystem, Vierprinzen S.L., Madrid 2006, ISBN 84-609-8523-7 (Online-Version).
  • Alexander vom Hofe: Vier Prinzen zu Schaumburg-Lippe, Kammler und von Behr. Vierprinzen S.L., Madrid, 2013, ISBN 978-84-615-5450-8.
  • Stephan Malinowski: Vom König zum Führer. Sozialer Niedergang und politische Radikalisierung im deutschen Adel zwischen Kaiserreich und NS-Staat, Berlin 2003, ISBN 3-05-003554-4; Kurzbiographie Prinz zu Schaumburg-Lippes auf S. 565 f.
  • Thomas Riechmann: Vom Herrenreiter zum Adjutanten von Goebbels. Friedrich Christian zu Schaumburg-Lippe – Karriere im Propagandaministerium, in: Frank Werner (Hrsg.): Schaumburger Nationalsozialisten. Täter, Komplizen, Profiteure. Bielefeld 2009, S. 445 – 478.
  • Heinrich Prinz zu Schaumburg-Lippe: „Wiedergutmachung muss sein...“. Tagebuch 1938/1945 – 1947, MatrixMedia GmbH Verlag – Göttingen 2016, ISBN 978-3-932313-90-5.
  • Wieden, Helge bei der: Schaumburg-lippische Genealogie: Stammtafeln der Grafen – später Fürsten – zu Schaumburg-Lippe bis zum Thronverzicht 1918, Melle 1995 (Schaumburger Studien/Historische Arbeitsgemeinschaft für Schaumburg, ISSN – 9660 0581 – 9660 ; ZDB 503935 – 6 25, S. 30 f.
  • L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. II 319
  • The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. 345

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Friedrich Christian, Prinz zu Schaumburg-Lippe, geneall.net
  2. Castell 4, genealogy.euweb.cz
  3. Friedrich Christian Prinz zu Schaumburg-Lippe, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
  4. Oldenburg 6, genealogy.euweb.cz
  5. Lippe 8, genealogy.euweb.cz
  6. Friedrich Christian Prinz zu Schaumburg-Lippe, thepeerage.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]