Фридрих Фром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Фром
Генерал-полковник
Информация
Служба 1902 1918; 1919 – 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903-1918).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1921-1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войни Първа световна война
Втората световна война

Роден
Починал
12 март 1945 г. (56 г.)
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война
Фридрих Фром в Общомедия

Фридрих Фром (на немски: Friedrich Fromm) е германски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, младост и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 октомври 1888 г. в Берлин, Германска империя в семейство на немски генерал. През 1902 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и до края ѝ е с чин лейтенант.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След нея се присъединява към Райхсвера, където е на служба в пехотни и кавалерийски подразделения.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война, през 1939 г. е главнокомандващ на „Резервната армия“ (на немски: Ersatzheer). Заема тази длъжност през по-голямата част от войната.

Опит за държавен преврат[редактиране | редактиране на кода]

От 20 юли е косвено замесен в заговора срещу фюрера. Само косвено, тъй като отказва да вземе участие в така наречената „Операция Валкирия“, макар и да знае, че някои от неговите подчинени, най-вече Клаус фон Щауфенберг (началник на щаба) планират опит за покушение над Хитлер при посещението му във Вълчата бърлога. Въпреки всичко това той не прави никакви опити да го възпрепятства. Дори след като опитът пропада, за да си препише заслугите по осуетяването му, разпорежда да бъдат екзекутирани онези конспиратори, които са му най-известни, а именно Щауфенберг, Мерц фон Квирнхайм, Фридрих Олбрихт, Вернер фон Хафтен. Също така Фром заповядва на един от подчинените си да застреля лидера на заговорниците, генерал Лудвиг Бек, с изстрел във врата, след неговия неудачен опит за самоубийство. Всичко това обаче не спасява Фром.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Снет е от длъжността командващ Резервната армия, малко по-късно е арестуван по заповед на Химлер. Осъден е на смърт от „Народната съдебна палата“, въпреки че съдът не успява да докаже прякото участие на Фром в заговора против Хитлер, а формулировката е „За неудовлетворително изпълнение на воинския дълг и проявена при това страхливост“. Екзекутиран в Бранденбургския затвор на 12 март 1945 г.[1]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fellgiebel 2000, p. 188.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]