Фридрих VI (Цолерн)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих VI.
| Фридрих VI | |
| граф на Цолерн | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Фридрих V |
| Майка | Удилхилд фон Дилинген |
| Братя/сестри | Фридрих I |
| Съпруга | Кунигунда фон Баден |
| Деца | Фридрих VIII Фридрих VII |
Фридрих VI фон Цолерн (на немски: Friedrich VI von Zollern, „der Ritter“, „der Ältere“; † 4 май 1298) е от 1288 до 1298 г. граф на Цолерн (швабска линия), основател на линията Цолерн-Цолерн.
Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-възрастният син на Фридрих V († 24 май 1289) и Удилхилд фон Дилинген († сл. 1289), дъщеря на последния граф на Дилинген Хартман IV фон Дилинген († 1258) и Вилибирг фон Труендинген († 1246).
Фридрих VI последва баща си през ок. 1288 г. като граф на Цолерн. С по-малкия му брат Фридрих I си поделят собствеността. Фридрих VI получава замък Хоенцолерн и териториите наоколо. Фридрих I получава господствата Шалксбург и Мюлхайм и основава линията Цолерн-Шалксбург (Вюртемберг), която изчезва през 1408 г.
Фридрих продава някои земи през 1296 г. на манастир Бебенхаузен.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Фридрих VI се жени пр. 20 декември 1281 г. за принцеса Кунигунда фон Баден (* ок. 1265, † 22 юли 1310), дъщеря на маркграф Рудолф I фон Баден († 1288) и Кунигунда фон Еберщайн († 1290). Те имат децата:[1][2]
- Албрехт (fl 1280)
- Кунигунда († 1380/4), абатиса на манастир Лихтентал
- Фридрих VII († 1298), граф на Цолерн, ∞ 1298 графиня Еуфемия фон Хоенберг († 1333)
- Фридрих VIII Остертаг († 1333), граф на Цолерн, ∞ N. N.
- София († сл. 1300), монахиня в манастир Щетен
- Фридрих († 1361)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- E. G. Johler: Geschichte, Land – und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, E-Book
- Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, E-Book
- Ottmar F. Schönhuth: Die Burgen, Klöster, Kirchen und Kapellen Württembergs und der Preußisch-Hohenzollern'schen Landestheile mit ihren Geschichten, Sagen und Mährchen, Fischhaber, 1860, S. 292
- Graf Rudolph Stillfried-Alcántara, Traugott Maercker: Hohenzollerische Forschungen, C. Reimarus, 1847, S. 169 f.